Пангу вече беше одрал мечешките лапи и ги печеше върху накладения огън, откъдето се носеше примамващият им мирис.
Дали не се преструваше на зает? А в това време се озърта за торбичката?
Трябваше да отиде при крокодила! Трябваше!
Трябваше! Но не сега! Уви, не сега!
Само след като се избавеше някак си от натрапниците.
Какво от това, че го бяха спасили?
Спасили са го, навярно, за да откопчат от него тайната му, докато е жив.
А не допускаха, че е в крокодилския търбух.
Пангу донесе печените мръвки върху подноси от бананови листа.
— Хайде на трапезата! Туан Садикин има нужда от сила. Да заздравеят по-бързо раните.
А туан Садикин се чудеше как да ги отпрати, как да се отърве по-скоро от присъствието им.
Но няма що! Трябваше да яде с тях!
Вече посягаше към подадения къс месо, когато ново съмнение проряза съзнанието му: Ами ако искат да го отровят? Даяките са майстори в изготвянето на всякакви отрови. Доколкото можеше по-любезно при напрежението, в което беше стегната сега душата му, той запита:
— А вие, доктор Пеев, какво дирите насам? Как се озовахте тъй наблизо?
Естествено не очакваше откровен отговор.
Така и излезе. Българинът се усмихна:
— Търсим духовете на Пангу.
Будалосваше го явно.
Садикин сви устни:
— Вие, културен човек, да гоните духове! Когато знаете, че няма…
— Как да няма! — обиди се Пангу. — Когато съм ги видял с очите си!
— Духове може да няма — рече сериозно Пеев, — но някакви непознати същества: растения или животни, които Пангу смята за духове.
И се обърна към него с въпроса си:
— А вие, мистър Садикин, не сте ли срещали по тия места нещо по-особено?
— Тук всичко е особено.
— Различно от познатите особености. Нещо, което има виолетова козина, а по форма наподобява удължена охлювена черупка, с три очи и несиметрични крайници.
Яванецът смръщи вежди. Подиграваше ли се с него?
— Такова нещо не може да съществува, докторе. Заблудили са ви с измислиците си.
Пангу се наежи:
— Туан Садикин да знае, че даякът не измисля, даякът не лъже.
Пеев потвърди:
— Не, не ме лъже. Не се лъже и той самият. Има нещо, но какво?
Садикин взе нещата на подбив:
— Защо се чудите растение ли е или животно? Щом има козина, крайници, очи — ясно, животно! Нереално, но с признаци на животно. Като Сфинкса, като Минотавъра…
Пангу, отгризал първата хапка от печената лапа, отново се намеси:
— Няма животно без уста. А тия са такива — с очи, пък без уста.
— Ами виолетовата козина? — повече към себе си постави въпроса биологът. — Кое животно има такъв цвят?
Садикин примираше от глад, но все не се докосваше до своя дял от месото, страхуваше се от отрова.
Но като видя, че другите вече ядат, уж по погрешка се пресегна и взе късчето на Пангу. Размени го със своето.
Тогава рече:
— Растенията не са виолетови, а зелени.
Пеев се замисли:
— Младите листенца често имат друг цвят: червен, жълт, та и виолетов, което се дължи на пигмента антоциан. Другояче са оцветени и синьо-зелените водорасли, в които ведно с хлорофила във фотосинтезата участвува и фикоциан.
— Тогава излиза, че са растения. Какво се чудим?
Защото ходят — подметна отново даякът. — Някак особено, ама ходят.
В такъв случай и аз нищо не мога да кажа — съгласи се бракониерът.
А мисълта му нито за миг не можеше да се откъсне от заседналия върху дънера крокодил, в чийто търбух навярно лежеше торбичката с диамантите.
Доктор Пеев добави:
— Срещат се. Рядко наистина, но се срещат. Да не говорим за тия, които се местят с нарастването на коренищата си, да не говорим за гъбите, чийто мицел се развива откъм външната страна и всяка година образуваната окръжност става по-голяма. У нас го наричат „Самодивско хоро“.
— То е друго — каза Садикин. — И бамбукът за една нощ се удължава цял метър.
— Наистина е друго — съгласи се Пеев. — Аз мисля за волеви движения. Има ли такива?
И сам си отговори:
— Има! Толкова странни прояви, че и мен объркват. Ето, непентесът! Ето росянката, ето сараценията! Техните капани задействуват чак след като усетят кацването на плячката. И то не като листата на мимозата, които се свиват при всякакъв допир. Не. Власинките на росянката например не реагират на грубо докосване, да речем от дъждовните капки. Само на съвсем леки насекоми.
— Искате да кажете, че имат нервна система? — схвана мисълта му яванецът.
— Според някои — да. Различна от нашата, но със същите задачи.
— За това са нужни сетива.
— Твърдят, че има и нещо подобно. Хлорофилните зрънца изпълняват ролята на очи. Звукът възприемат с повърхността си. Освен това по някакъв начин долавят електромагнитните полета. И гравитационните. Да не говорим за светлинните лъчи, под чието въздействие листа и цветове сутрин се отварят, а вечер се свиват.