— С единственото право — силата!
Охо! Пеев прехапа устни. Издаваше си нрава.
С него винаги така се случваше, пред по-силните се събуждаше и неговата дързост. Не понасяше силните.
Тоя противен инстинкт, докарал всички злини на човечеството: да бъдеш ти победител!
— Впрочем кой си ти? И кой ти позволява да държиш такъв тон?
От високоговорителя излетя една-единствена дума:
— Свръхразум!
Би му било смешно, ако не предчувствуваше опасността, която го заплашваше.
— Това пък какво е?
— Свръхразум, който стои над разумните.
Сега пък и „разумните“!
— А те какви са?
— Те са сетивата и органите на Свръхразума. Те гледат, те слушат, те подушват миризмите и ги предават на Свръхразума, а той взема решенията и им нарежда какво да сторят.
И добави:
— Вие сте обречени. Следователно имате право и да питате. Така от вашите въпроси Свръхразумът ще си изясни повече въпроси за тая планета и за живота върху нея. Питайте!
Пеев се озърна:
— Обречени! Кой ни е обрекъл? И на какво?
— Предназначени сте за експонати в Музея на съществата, които са населявали Земята преди нашето преселение.
— Преселение! Какво искаш да кажеш с това?
— Разумните, останали без родина, ще колонизират вашата планета.
— А хората? А останалите същества?
— Те няма да съществуват!
Изрече го тихо, безстрастно, но с такава убеденост, че биологът неволно потръпна.
Значи не идваха като приятели, нямаха никакви намерения да обменят знания, както се надяваха повечето фантасти, а нахлуваха като завоеватели, които унищожават всичко по своя път.
Уплашен и в същото време вбесен от гняв, Пеев тозчас запита:
— Впрочем къде си ти? Защо не те виждаме? Или си един от тия, които са ни обкръжили?
— Тия са разумните. И чакат заповед, та да правят това, което разпореди Свръхразумът.
Макар и изтръпнал от страх, биологът не можа да прикрие раздразнеността си:
— Свръхразум, та Свръхразум! Какво е това всъщност? Цар, император, жрец?
— На вашия жаргон това е биокомпютър. Такъв, какъвто вие скоро не бихте конструирали. Синтез на биотехнология и микроелектроника.
Много неща вече се изясняваха. И за станалото, и за предстоящото.
Пеев се обърна към Садикин:
— Чухте ли? Биокомпютър — мечтата на нашите електроници. Някаква биотронна схема върху биологични ултраструктури на молекулярно ниво, при които броят на елементите може да бъде милион пъти по-голям от нашите сегашни микроелектронни технологии.
Гласът го допълни:
— Никакъв полупроводник, никаква схема не може да съхрани такова количество информация, колкото нервната клетка. Но вие няма да постигнете това. Разумните не ще ви оставят да го постигнете.
— Какво искаш да кажеш?
— Че целият ви вид, тоя Хомо сапиенс повече няма да го има. На една планета няма място за два разумни вида. По-силният погубва по-слабия. При досега на две цивилизации едната загива. И вашата история на Земята го потвърждава. Кроманьонецът изтреби неандерталеца, европейските конквистадори унищожиха индианските култури.
Пеев не се сдържа:
— Отде знаеш всичко това?
Без забавяне, както подобава на електронно устройство, гласът отговори:
— Свръхразумът владее изключителни според вашите бедни схващания възможности във всички дължини на електромагнитните вълни. Да излъчва и да приема. Няма електронна схема, няма компютър, в който да не проникне. Свръхразумът се включи във всички земни информационни банки и прехвърли в своите запаметяващи блокове събраната там информация.
Биологът възкликна ужасен:
— Искаш да кажеш, че за теб няма никаква тайна?
— Никаква, ако е включена в електронно устройство.
Намеси се и Садикин:
— Защо не се покажеш? Да те видим! Защо се криеш?
Оня отвърна:
Свръхразумът прави само онова, което е нужно.
Едва тогава Пеев забеляза нещо, което в уплахата си бе пропуснал. Всички виолетови същества като слънчогледи бяха обърнали окулярите си към този край на залата, където стоеше някакво черно кълбо, достигащо малко над коленете му, обрасло като таралеж с безброй къси израстъци, навярно антени. Електромагнитните вълни се излъчват и приемат посредством антени.
Мисълта му заработи трескаво. Значи там, в тая безжизнена топка, се таеше страшната сила, която държеше в подчинение роботоподобните изроди и която, както изглежда, ги бе довела на Земята?
Как да го обезвреди?
И за да бъде напълно сигурен, той го посочи с пръст:
— Това си ти, нали?
Отговорът дойде начаса.
— Свръхразумът съобщава само онова, което е разумно.
Биологът пошепна на застаналия до него яванец: