Пеев неволно сравни тая мисъл с основното правило на всяка армия: „Атаката е най-ефикасната отбрана.“ И на Земята войнолюбците от всички времена са бързали с първия удар, прикривайки го с по-приемливото прилагателно „превантивен“.
Високоговорителят добави:
— Свръхразумът прецени. Никой от враговете нямаше да оцелее. След като обезлюдеше по тоя начин целия континент, той щеше да го засели с излишните индивиди от народа на Свръхразум Първи.
— А остатъчната радиация? — пресече го биологът.
— Разумните са устойчиви срещу нея. За разлика от земните същества.
— Всъщност не всички. И тук се срещат изключения. Например бактериите, които си живеят отлично дори в атомен реактор.
Гласът от радиоприемника отново заговори:
— Ведно с определения персонал Свръхразумът излетя с построената за целта ракета в стационарна орбита около планетата, откъдето включи дистанционния детонатор. И еднократният му импулс задействува всички атомни и кваркови оръжия. Не предвиди две неща. Първо — в неговата програма не бяха заложени способностите за предугаждане чуждите намерения — това, което наричате интуиция.
Интуицията се ражда в подсъзнанието — помисли си Пеев. — А компютърът е лишен от подсъзнание. Той е чисто съзнание. У него всичко е категорично ясно, всяка информация — винаги на разположение при всяко поискване.
Биокомпютърът продължи разказа си:
— Междувременно Свръхразум Втори бил конструирал подобен детонатор, програмиран да се включи автоматично от нашия импулс. И второ, още по-важно — и двата свръхразума не предвидиха, че планетата няма да устои на тая двойна експлозия. Това предизвика ужасната катастрофа. Критичната граница беше премината, след което се развихри верижна реакция на кварките в ядрото на планетата. Тя не издържа спонтанния взрив на всички налични оръжия. Нацепи се, разпадна се на безброй късове, които се разлетяха в пространството.
— Гибелта на Фаетон! — възкликна българинът.
— И раждането на това, което наричате астероиден пояс. Цялото население бе унищожено. Но това нямаше особено значение. Нали вече не съществуваше Свръхразум Втори, нали бе останал само един Свръхразум? С достатъчен брой от разумните, които да го захранват с електромагнитните си излъчвания, да поддържат всичките му функции. А орбиталната станция се превърна в обикновен астероид, защото енергията, с която разполагаше, се оказа недостатъчна да го откъсне от орбитата, в която го бе запратила експлозията. По-точно, не и обикновен астероид. За разлика от останалите — само той обитаем. Малобройното общество на оцелелите разумни беше принудено да се пригоди към новите условия на живот. За щастие станцията разполагаше с всичко: прозрачните стени пропускат достатъчно светлина, корпусът е херметично затворен и не позволява да излети в Космоса дори една водна молекула, най-необходимото съединение за съществуването на разумните.
— Ами азотът? — като биолог Пеев не можеше да отмине мълчаливо тоя въпрос. — Ами минералните вещества?
— Разумните усвояват азота от въздуха като вашите азотосвързващи микроорганизми. А нужните соли добиват, като завинтват в почвата единия си долен крайник.
— Още нещо! Как се осъществява кръговратът на веществата им? При нас има смърт, има гнилостни бактерии, които връщат в почвата и въздуха усвоените вещества.
— И при нас съществува смърт и гниене. Но и смъртта, и размножението се регулират от Свръхразума. Особено след Взрива. Обитателите на станцията не бива да превишат първоначалния брой. Затова за всеки мъртвец се допуска само един новороден. В крайното отделение на станцията е складирана пръстта, там биват полагани труповете на разумните — за да се превърнат след това в хранителен материал за потомците си. Същият цикъл като при вас, само че по-затворен.
— А как се размножават?
— Вие наричате, това „пъпкуване“. Подробности не са ти нужни. Важното е, че в станцията видът на разумните оцеля. Оцеля през изтеклите векове — пак по вашето летоброене. А Свръхразумът изчакваше. Той е вечен, може да чака. И ето през астероидния пояс започнаха да прелитат вашите междупланетни станции. Свръхразумът улавяше радиосигналите им, анализираше ги, разшифроваше ги, подготвяше се за спасителната операция. Спасителна за вида на разумните, гибелна за вас. Един ден, а това съвсем не може да се нарече ден, защото при нас е винаги ден, ние не сме въртяща се планета — Свръхразумът улови направляващите сигнали на вашата междупланетна станция „Юпитер 5“. Анализаторът му начаса установи, че тя ще премине в близост с последното убежище на разумните. И се приготви. Когато тя наближи достатъчно, той заглуши радиовръзката й със Земята и започна да й предава своите заповеди. „Юпитер 5“ измени курса си, сближи се с ракетата ни, която се прикачи към неговия корпус. После Свръхразумът даде нареждането за обратния път. „Юпитер 5“ послушно пусна в ход двигателите си. Пресякохме орбитата на. Четвъртата планета — Марс и наближихме Земята. За да слезем незабелязано, каквато беше целта ни, Свръхразумът попиваше, като дори се зареждаше така с енергия, импулсите на вашите радари, които опипваха Космоса, за да ни открият.