И все пак, дори машина, щом има разсъдъчни способности, тя трябва да разсъди логично, да направи логичен извод за ползата от сътрудничество — та ако ще би за нея то да изглежда като симбиозата между животинските видове.
— Ние, хората, от векове сме очаквали срещата с други разумни същества — направи последен опит Пеев, — за да си подадем братски ръце, да обменим знанията си, да се обогатим взаимно.
Гласът възрази:
— Очаквали сте разумни същества. В действителност се сблъсквате със Свръхразум. За когото вие сте тъй несъвършени, както на вас ви изглеждат животните. Когато се срещате с животни, опитвате ли да обменяте с тях братски знания? Свръхразумът няма какво да получи от вас. Той знае повече, той умее повече. И вие съвсем не сте му нужни. Съвсем не сте му братя. Свръхразумът ще постъпи с вас така, както е преценил неговият логически анализатор.
Поспря само за секунда, после изрече последните си думи, които прозвучаха като смъртна присъда, произнесена от неумолим съдник:
— Край! Няма какво повече да знаеш! Свръхразумът вече ще осъществи това, което е решил!
— Нима наистина? — възкликна биологът.
— То е единствено логичното! Ако Свръхразумът не изтреби вас, вие ще сторите същото с разумните. Няма място за два разума, за боричкане на идеи. Прогресът се гради, когато решава само един разум, когато привежда в действие това решение само една воля. Свръхразумът ще унищожи досегашния живот на планетата ви със същото оръжие, което разруши родината на разумните. Той ще им завоюва нова родина. С дистанционния детонатор ще взриви всички земни ядрени и обикновени оръжия, които биват задействувани с електронни устройства. Тоя път Свръхразумът няма да допусне катастрофа подобна на катастрофата с родната планета. Тоя път той изчисли най-прецизно сборната им мощност — достатъчна да погуби местния живот, но недостатъчна да раздроби земното кълбо. И го изпробва няколко пъти, като заглушаваше временно всички радиостанции и прекъсваше работата на електронните системи. Оказа се, че е напълно изправен, напълно годен за целта. След малко Свръхразумът ще даде заповед да го изнесат навън. После всички ще се приберат в орбиталната станция. Да се запазят не толкова от радиацията, колкото от взривната вълна. Започва Новата ера в живота на разумните!
И млъкна.
По-право млъкна радиоприемникът. А в същото време, както изглежда, биокомпютърът бе почнал да дава електромагнитните си разпореждания на фаетонците. Защото те изведнъж излязоха от досегашното си вцепенение, размърдаха се, привидно се засуетиха насам-натам.
Ала не, не се суетяха. Изпълняваха точно поставена задача. Те измъкнаха от предното отделение, облицовано добре с прозрачен изолатор, неголямо странно устройство, друго ежоподобно кълбо, изнесоха го на брега и го подготвиха за работа. От корпуса му се източиха безброй нагънати израстъци — навярно антени, разперени на всички посоки.
После фаетонците се прибраха в кораба. Дори в безучастните им движения на роботи се долавяше известно удовлетворение от свършената работа.
И очакване…
Гласът от радиоприемника отново прогърмя:
— Хомо сапиенс, слушай! Излезте и двамата навън! Можете да бягате, можете да останете на едно място. Това няма значение. Смъртта ще ви настигне, където и да сте!
И понеже те стояха неподвижни, все още неразбрали заповедта му, той добави:
— Излезте навън, за да споделите участта на цялата ваша биосфера! А после труповете ви ще бъдат препарирани за музея.
Пеев не изчака втора подкана. Обидно му беше да го изхвърлят виолетовите изроди. Тръгна към изхода. Но не само обидата — и някаква бледа надежда. Друго е, различно е да си на свобода, макар и обречен.
Излезе. Тръгна към реката.
А сега?
Наблизо лежеше готовият за действие детонатор.
И само след секунди той щеше да предизвика Края на света. В колосалния взрив щяха да загинат всички земни същества: растения, животни, хора, близките му, Мария, синът му…
И никой — никой даже не подозираше надвисналата над главите им сатанинска заплаха.
И никой — никой не можеше да помогне.
Освен един…
В ужаса, в напрежението внезапно радостно досещане осени съзнанието му. Като светкавица.
Водата е непроницаема за радиовълните! Непроницаема…
Христо Пеев не устоя повече. Единствен той имаше някаква възможност да предотврати фаталния край? Единствен!
Дори с риск за живота си.
Длъжен беше да излезе победител!
И без да си дава повече сметка какво прави, той грабна детонатора — не беше толкова тежък, колкото изглеждаше, притича до реката и нагази в нея.