Изживяванията на Тесла и на Шерешевиески не са халюцинации в клиничния смисъл на това понятие. Техните подсъзнателни умове са откликвали на света по-скоро по напълно нормален начин. Но и на двамата просто им е липсвала способността, която повечето от нас притежават, да заглушават при нужда своя мисловен образен поток.
Макар и мъчителна, ярката интензивност на образния поток на Тесла изглежда е стимулирала неговата гениалност. Наред с редица други таланти той е притежавал и забележителната дарба да вижда съвсем отчетливо и в най-малки подробности своите изобретения, още преди да е започнал да ги чертае. Тесла конструирал на ум съответния уред, детайл по детайл, подлагал го на различни технически изпитания, преработвал го в зависимост от получените при тях резултати — и целият този процес протичал само във въображението му! Неговите мисловни „чертежи“ били толкова прецизни, че той бил в състояние да диагностицира всеки проблем в която и да било машина само като си я представи как работи.
„За мен е абсолютно без значение дали наистина ще задвижа турбината, дали ще я изпитам как действа в работилницата ми — пише Тесла, — защото само като я погледна и вече знам има ли някакъв проблем или не. Резултатите от мисловните и от реалните изпитания на машините са винаги едни и същи.“
Именно по този начин — на ум — Тесла изобретява всички основни механизми на съвременната глобална електрическа мрежа, включително високоволтовите трансформатори, далекосъобщителните линии, хидроелектрическите генератори и трансформаторите за ток.
Шерешевиески също съумява да „впрегне“ своя образен поток за полезна работа, като демонстрира забележителни постижения на паметта. Още приживе (умира в 1950 година), той е прочут в целия свят като „човекът, който помни всичко“. Паметта му била феноменална, направо съвършена. При един тест психологът Луриа му дал списък от няколко страници с напълно безсмислени срички без никаква логична последователност помежду им, който започвал така:
| 1. ма | ва | на | са | на | ва |
| 2. на | са | на | ма | ва | |
| 3. са | на | ма | ва | на | |
| 4. ва | са | на | ва | на | ма |
| 5. на | ва | на | ва | са | ма |
| 6. на | ма | са | ма | ва | на |
| 7. са | ма | са | ва | на | |
| 8. на | са | ма | ва | ма | на |
Тъй като списъкът бил изключително дълъг, а сричките напълно безсмислени и сходни по звучене, обичайните трикове за запаметяване не вършели никаква работа. Шерешевиески не само запомнил с лекота целия списък, но когато осем години по-късно Луриа го подложил на изненадващ тест, „човекът, който помни всичко“ изредил отново целия списък, без ни една грешка — абсолютно всяка сричка си била точно на мястото в съответната колонка.
Трикът на Шерешевиески
Трикът на Шерешевиески се състоял в това, че той използвал своя необичаен мултисензорен образен поток на мисълта, за да тренира паметта си. Той твърди, че запаметявал дълги поредици от думи не само като си представял с фотографска прецизност как изглежда и какъв е смисълът на всяка една от тях, но и като ги „вкусвал и претеглял на тежина“, а също и посредством „цял комплекс от събуждани от тях чувства и усещания“.
Така например, когато прочел за първи път списъка на Луриа от безсмислени срички, Шерешевиески изведнъж се видял как върви през някаква гора, а от лявата му страна се появила тъничка, сивкаво-жълтеникава нишка.
„Тя изглежда отразяваше визуално факта, че всички съгласни в сериите бяха в двойка с гласната «а» — обяснява той по-късно. — После по линията бързо се появиха най-различни подутинки, петънца, мъглявинки, грахови зърна, всички в различен цвят, с различна тежина и дебелина. Това бяха съответните съгласни.“
Според Шерешевиески, винаги когато по-късно искал да възстанови в паметта си списъка със сричките, му било напълно достатъчно просто да си представи отново как върви по същата горска пътека и „веднага виждах, подушвах, усещах всяко петънце и всяка мъглявина по сивкаво-жълтеникавата нишка.“