Чиракът на магьосника
Но Шерешевиески трябвало да заплати определена цена за своята невероятна памет. Подобно на магията, направена от чирака на магьосника, тази негова способност се проявявала по най-непредсказуеми начини. Като начало Шерешевиески открил, че му е почти невъзможно да забрави каквото и да било. А това му създавало най-неочаквани проблеми. Ако например се опитвал да запамети поредици от думи, изписани на някаква черна дъска, паметта му ги свързвала и смесвала с други поредици от думи, които при предишни случаи били изписани на същата черна дъска. На Шерешевиески непрекъснато му се налагало да полага усилия да заличава едни спомени, за да отвори място в паметта си за нова информация — процес, който протича съвсем естествено при останалите хора.
Освен това той изпитвал различни затруднения и с човешките лица. Повечето от нас си спомнят някое познато лице само в най-общи линии. Не и Шерешевиески. Когато той си припомнял лицето на познат човек, то се появявало пред мисления му взор не само до най-малки подробности, но и от всевъзможни гледни точки, осветено по най-различни начини и с най-разнообразните изражения, които някога бил виждал да се изписват по него. И в цялата тази какофония от цветове, светлосенки и форми Шерешевиески едва разпознавал кому всъщност принадлежи лицето.
„Човешките лица са толкова променливи — оплаквал се той. — Но най-много ме объркват различните нюанси в израженията.“
Изглежда че гениалността е свързана с интензивността на подсъзнателната образност. Но за да бъде тя ефективна, е наложително да се научим да уравновесяваме дейността на Заглушителя с протичането на образния поток. Когато се стремим да получим достъп по наше желание до наситената и ярка образност на подсъзнанието си, трябва същевременно и да запазваме способността си да заглушаваме при необходимост избликващия от него порой от образи. Подобно равновесие между Заглушителя и мисловната образност може да бъде постигнато най-успешно посредством контролиран процес, какъвто е методът „Отприщване на образния поток“, който ни позволява сами да подбираме подходящо време и място за нашите „сънища наяве“, а също и да оставаме напълно будни и овладени.
Феноменът със запомнянето на сънищата
Всички ние притежаваме много по-голяма способност да направляваме дейността на съзнанието и на подсъзнанието си, отколкото ни се струва. Феноменът със запомнянето на сънищата е една от най-ярките илюстрации на тази наша способност. Някои специалисти, например неврологът Алън Хобсън, поддържат тезата, че когато човешкият мозък навлезе в REM фазата на съня, той престава да отделя химическите вещества (невротрансмитери), предизвикващи предаването на импулсите между невроните и необходими за дейността на паметта. Следователно, според Хобсън, за хората е физиологически невъзможно да си спомнят и да запомнят повечето от сънищата си. В действителност обаче, вие самите можете съвсем лесно да оборите тази теза.
Направете си един простичък експеримент. Задайте си въпроса „Какво се случи в първите три съня, които сънувах миналата нощ?“ Ако сте като болшинството хора, няма да можете да си спомните дори един-единствен сън, камо ли пък три последователни. Всъщност мнозина твърдят, че изобщо не сънуват, освен в много, много редки случаи. Но изследователите на съня са доказали, че всеки човек сънува средно пет отделни сънища всяка нощ, чиято обща продължителност е поне два часа. Тоест, всички сънуваме, но в момента на събуждането просто вече сме забравили сънищата си.
А после направете следното: преди да си легнете да спите тази нощ, оставете до възглавницата си бележник и химикалка. В мига, в който се събудите — дори да е за съвсем кратко посред нощ — веднага запишете всичко (дори най-дребни и неясни спомени), каквото помните от съня си. Вероятно през първите няколко дни няма да има никакви резултати, но ви гарантирам, че ако правите редовно това упражнение, след седмица-две ще откриете, че всяка сутрин се събуждате с ярки, живи спомени за три и дори повече различни сънища. И вече ще си спомняте толкова много подробности, че скоро ще ви се струва невъзможно да успявате да записвате всичко. Същите резултати ще постигнете и ако правите упражнението с касетофон, вместо да записвате на хартия.
Подсилвате ли нещо — получавате повече от него