„Сякаш решението беше избликнало изневиделица изпод лъка“, споделя сестра му.
Свиренето на цигулка успокоявало духа на Айнщайн и му откривало път към изворите на подсъзнанието. Но то вероятно е оказало много по-голямо и по-дълбоко въздействие върху развитието на мозъка и на интелекта му. Айнщайн започнал да се учи да свири на цигулка на шестгодишна възраст — тоест, когато неговият прозорец на детството все още е бил широко отворен. На четиринайсетгодишна възраст вече свирел сонати за цигулка от Бетховен и Моцарт, като освен това часове наред импровизирал на пианото. По този начин Айнщайн неволно се е подложил на един от най-мощните методи за развиване на интелекта — и то от ранна детска възраст, когато въздействието му е най-силно, най-трайно и най-благотворно. Вероятно голяма част от неговата гениалност като възрастен е резултат именно от това навременно обучение в детството.
Моцарт повишава коефициента на интелигентност
В началото на деветдесетте години изследователи от Центъра по невробиология на обучението и на паметта към Калифорнийския университет в Ирвайн подложили трийсет и шестима студенти на набор от тестове за определяне на пространствения им коефициент на интелигентност — раздел от стандартния тест за интелигентност за измерване на способностите на десния ум. След като приключили с теста, студентите слушали в продължение на десет минути „Соната за две пиана в сол мажор“, опус 448, от Моцарт. Веднага след това отново били подложени на същия тест, при което станало ясно, че този път коефициентът им на интелигентност бил средно с осем-девет пункта по-висок от предишния. Така придобитата „допълнителна интелигентност“ се стопявала след около петнайсетина минути, но изследователите на този феномен смятат, че ако човек изпълнява, а не само слуша музика, положителното влияние върху интелекта му ще е много по-трайно и по-силно. Други учени предполагат, че дори само слушането на музика, но редовно и за по-продължителни периоди от време, също може да доведе до трайно и силно повишаване на интелигентността.
При своите различни хипотези за обяснение на този феномен провелите изследването учени не използват термина „прехвърляне на мостове между мозъчните полюси“, но един от тях, Гордън Шоу, стига все пак до извода, че сложната музикална структура подобрява по някакъв начин дейността на онези участъци от мозъка, които отговарят за абстрактното мислене и за изпълняването на различни други, несвързани с музиката задачи.
По времето, когато приключва доктората си в Харковския университет в Съветска Украйна, българският психолог Георги Лозанов прави едно забележително откритие. Той е познавал основно различните методи, използвани в страните от Съветския съюз, за ускоряване на обучението, включително използването на хипноза, ученето по време на сън и дори йога. Но въпреки че всички тези техники били доказано ефективни, прилагането и използването им било трудно и създавало редица неудобства.
Но на Лозанов му направило впечатление, че в много болници пускат по така наречените радиоточки тиха успокоителна музика. Когато се върнал в България, Лозанов и неговият колега д-р Алеко Новаков започнали да тестват въздействието на различните стилове музика върху процеса на обучението. Американските изследователи Лин Купър и Милтън Ериксон вече били доказали, че ако човек слуша известно време звука на метроном, настроен за шейсет такта в минута, това потапя мозъка му в дълбоко Алфа-състояние — идеално за обучение и запаметяване. Без изобщо да знаят за това американско изследване, Лозанов и Новаков съвършено независимо откриват, че спокойната барокова музика, с ритъм шейсет-шейсет и четири такта в минута, потапя мозъка в дълбоко Алфа-състояние. В продължение на сто и петдесет години (1600–1750) бароковата музика е била изключително популярна в Европа, на което слага край смъртта на нейния най-забележителен творец Иохан Себастиян Бах. За бароковата музика са характерни по-скоро богатата звукова плътност и постоянният ритъм, отколкото мелодията и контрастното темпо на отделните части на произведенията.
Лозанов и Новаков откриват, че когато слушат барокова музика, хората „попиват“ подаваната отвън информация също толкова ефективно, колкото и при обучението по време на сън. Това откритие бързо довежда до разработването на прочутия сугестопедичен метод на Лозанов. При него информацията — примерно фрази на чужд език — се подава на слушателя през четирисекундни интервали на фона на барокова музика с шейсет такта в минута. Ранните тестове показват, че при сугестопедично езиково обучение учащи се „попиват“ между 60 и 500 думи дневно. Социалистическата преса обявява гръмко и самодоволно, че благодарение на този метод всеки може да научи който и да било чужд език в рамките само на един месец.