Един от начините да общувате с вашето неродено дете е посредством светлината. Ако застанете с оголен корем на слънчевата светлина — както впрочем и на ярка светлина от какъвто и да било друг източник — можете да привлечете вниманието на нероденото си бебе, като му правите „театър на сенките“ с ръцете си. Но не продължавайте тази игра твърде дълго, защото силната светлина може да го умори.
Ще привлечете активното внимание на нероденото си бебе и ако лекичко масажирате областта на утробата. Когато то ритне с краче, отговорете му като леко се потупате с два-три пръста по корема. Когато сте във ваната и то ритне, можете да му отговорите, като почукате съвсем лекичко по стената й, при което ефектът е дори още по-голям, защото водата е добър проводник на звука.
Ако използвате редовно тези техники, скоро ще откриете с удивление и удоволствие по колко много и най-различни начини можете да общувате активно с нероденото си дете, като по този начин стимулирате още от най-ранна възраст възприемчивостта му спрямо външния свят.
Също както е и при вече родените хора, развитието на мозъка на зародиша зависи от притока на кръв в него. Преди няколко години група южноафрикански лекари предложиха на пазара специална „дрешка за неродено“, чиято употреба, според техните твърдения, увеличава потенциалния коефициент на интелигентност на бебето с петнайсет-двайсет пункта. Тази „дрешка“ беше така изработена, че да обхваща плътно цялата долна част от корема на майката, тоест областта около утробата, в нещо като безвъздушна камера. На равни промеждутъци от време, за кратки периоди, въздухът автоматично се изтегляше от тази своеобразна камера, а по-малкото въздушно налягане върху утробата причиняваше прилив на кръв към нея. Това прелюбопитно съоръжение вече не е в продажба. Но пък ние в „Проект Ренесанс“ разработихме един метод, чрез който се постига същия ефект. Наричаме го „психигиеничен“, за да подскажем, че е точно противоположното на понятието „психогеничен“ (с което се обозначават мисловни процеси, водещи до телесни неразположения).
Изследователи на биологичната обратна връзка са събрали необорими доказателства, че буквално всяка част от тялото ви, върху която съсредоточавате вниманието си, получава леко увеличен приток на кръв. Можете да подсилите този ефект посредством описаната по-долу представа.
Решете коя част или орган от тялото си искате да обогатите с по-силен кръвен прилив. А сега си представете, че тя е с около три сантиметра по-широка и също с около три сантиметра по-отдалечена от въображаемия център на тялото, отколкото е в действителност. Постарайте се да си представите възможно най-живо какви биха били физическите ви усещания, ако тази част или орган от тялото ви наистина беше по-голяма от обичайното. Това упражнение ще изкриви представата, която мозъкът има за тялото, и ще го подлъже да увеличи кръвния поток към тази уж по-голяма част. Няма смисъл да се опитвате да увеличавате размера с повече от три-четири сантиметра — в противен случай не се наблюдава увеличен приток на кръв в съответната част, вероятно защото мозъкът отчита, че подобна големина е нереалистична. Единствено за ръцете и за краката можете да си представяте, че са уголемени с доста повече от три сантиметра, и неизменно ще получавате съответно увеличение на кръвния прилив в тях. Вероятно това става, защото мозъкът ни е свикнал с факта, че ръцете и краката се отдалечават повече от центъра на тялото при взаимодействие с околния свят, което пък му създава усещането, че притежава обективен контрол над тях и следователно не смята за наложително веднага да им изпраща допълнително кръв.
Естествено, само ще ви е от полза, ако вярвате в успеха на техниката. Ако сте настроени скептично, можете много лесно да се убедите в нейната ефикасност, като излезете навън, когато времето е студено, и я приложите към някой от крайниците си. Необичайният прилив на топлина, който ще усетите в съответната част, веднага ще разсее всичките ви съмнения.
Бременната жена би трябвало да си представя по няколко пъти дневно за по две-три минути, че утробата и плодът в нея са леко уголемени. Това простичко упражнение ще насити развиващия се мозък на бебето с кислород, което ще му се отрази изключително благотворно. Също толкова важен е и фактът, че така увеличеният кръвен поток ще отмие и ще изхвърли от мозъка отровните вещества, които могат да увредят оформящата се нервна система на плода.