Този добре известен феномен със запомнянето на сънищата илюстрира това, което бихме могли да наречем Първи закон на поведенческата психология: „Подсилвате ли нещо — получавате повече от него“.
Всеки път, когато записвате сънищата си, вие всъщност подсилвате поведенческите реакции на мозъка си да ги запаметява. Така запомнянето им става все по-добро и по-добро. По същия начин, всеки път когато пропуснете да ги запишете, подсилвате поведенческите реакции на мозъка си да ги забравя и съответно запомнянето отслабва.
Методът „Отприщване на образния поток“ е изграден на същия принцип. Когато сте започнали да четете тази книга, вашият образен поток вероятно е бил много слаб, защото през целия си досегашен живот сте го пренебрегвали или потискали. Но когато започнете ежедневно да упражнявате техниката за отприщването му, много скоро ще откриете с изненада, че с течение на времето мисловната ви образност и въображението ви стават все по-богати, по-ярки и по-живи.
Как да отприщите образния си поток
Техниката за прилагане на метода „Отприщване на образния поток“ е удивително проста. Седнете някъде удобно, отпуснете се, затворете очи и започнете да описвате на глас всички образи, които се пораждат и протичат в ума ви. Три фактора са от съществено значение за успеха на метода. Наричам ги трите божи заповеди за отприщване на образния поток:
1. Трябва да описвате всички мисловни образи гласно, било пред друг човек, било пред касетофон. Ако го правите наум или ако само мърдате устни, ще обезсилите ефекта и резултатът ще е нулев.
2. В описанията си трябва да използвате всичките си пет сетива. Ако видите примерно покрита със сняг планина, не описвайте само как изглежда. Опишете също и вкуса на снега, какво изпитвате, когато го докосвате, ароматите, които долавяте, звука на вятъра в клоните и по чукарите.
3. Правете всичките си описания в сегашно време.
Експериментът на Райнърт
Първоначално разработих техниката за отприщване на образния поток като един вид „оракул по поръчка“. Идеята ми беше човек да може да зададе конкретен въпрос на подсъзнателния си ум и да получи смислен отговор посредством излъчваната от него мисловна образност — така, както сънят на Елиас Хоу му е подсказал как да реши проблема с иглата на шевната машина. Отприщването на образния поток наистина се оказа изключително ефективно средство за постигане на тази цел — въпрос, който по-нататък ще разгледаме по-подробно.
Но докато изпробвах използването на метода „Отприщване на образния поток“, за да разработя техниката „Оракул по поръчка“, се разкриха и редица други, неочаквани, благоприятни и полезни ефекти от прилагането му. Един от тези изненадващи странични ефекти се прояви при експеримент, проведен от Чарлз П. Райнърт, професор по физика в Югозападния щатски университет в Маршъл, Минесота. Райнърт поканил 79 от своите студенти първокурсници да вземат участие в изпробването на техники за ускорено обучение. Така през зимния семестър на 1988 година част от студентите прилагали метода на Уимби — стандартна програма, при която посредством словесни задачи се развиват аналитични умения. Останалите използвали един доста необичаен за онова време нов метод, наречен „Отприщване на образния поток“, чрез разработената от мен техника „Оракул по поръчка“.
Както в началото на курса, така и след него, Райнърт направил на всеки студент от двете групи тест за измерване коефициента на интелигентност. Резултатите били не само неочаквани, но и направо поразителни (виж Фигура 2.1). Студентите, които използвали при обучението си метода на Уимби, увеличили коефициента си на интелигентност средно с 0,4 пункта за всеки час практика. Докато онези, които се обучавали чрез техниката за отприщване на образния поток, увеличили коефициента си на интелигентност средно с невероятните 0,9 пункта за всеки час практика — тоест, „поумнявали“ с цял един пункт за всеки осемдесет минути практикуване на техниката! (Резултатите от този пръв експеримент на Райнърт в тази насока все още не са оповестени в научна публикация, поради което трябва да бъдат смятани за предварителни. Окончателните резултати и изводи ще бъдат публикувани, след като ученият приключи провеждания понастоящем дългосрочен експеримент.)