3. След като ви е чуло да изсвирите и да изпеете съответната нота, детето трябва да изтича до пианото и да се опита от пръв път да удари с пръстче същия клавиш, така че да прозвучи същият тон (като същевременно го насърчите и да изпее названието му). Когато удари погрешен клавиш, изпейте — само с тон или и с названието й — правилната нота. За детето това е напълно достатъчен знак, че е сгрешило. Но винаги когато „улучи“ правилния клавиш, трябва силно да подсилвате сполуката му с много смях, ръкопляскане, прегръдки и целувки.
4. Преди всеки нов кръг от играта (първоначално се ограничавайте до една нота на ден), слагайте на поставката за ноти над клавиатурата (или на друго удобно и в непосредствена близост с нея място) картичка (приблизително с размери 8 на 16 см), върху която на петолиние, под двата основни ключа (сол и фа), да има изписани няколко простички такта, в които отчетливо да изпъква вашата „нота на деня“.
Не се опитвайте да привлечете вниманието на детето към тази картичка. Просто я сменяйте всеки път, когато се каните да изсвирите друга нота. Възможно е да минат и няколко седмици, преди детето да схване факта, че картичката има нещо общо с тона, който изсвирвате и изпявате. Едва когато ви зададе някакъв въпрос във връзка с нея, му обяснете кратичко и ясно, че подчертано по-голямата от останалите ноти върху картичката е „личицето“ на тона, който свирите и пеете в момента.
5. След като детето усвои нотите на чистите тонове, а после и тези на полутоновете (диези и бемоли) — ще останете удивени колко бързо ще стане това, веднъж щом е усвоило основните тонове — можете да минете към последователно изсвирване на две, три, а после и повече ноти. Много скоро ще се уверите, че детето ви вече може да изпява простички мелодии и акорди на прима виста, само по ноти.
Получило още от малко подобни музикални познания, детето ви ще е напълно подготвено с лекота да продължи по-късно с обичайните уроци по музика. И все пак, не това е главната цел на упражнението. Независимо дали възнамерявате или не детето ви да стане музикант, ако му помогнете още в ранна възраст да развие съвършен слух и да усвои умения за четене на ноти и за изпълнение на прима виста, това ще развие интелекта му, а според някои изследвания и ще повиши завинаги коефициента му на интелигентност с над десет пункта. А имайте предвид и факта, че левият planum temporale — който нараства асиметрично повече от десния, благодарение на съвършения слух и на музикалните умения — отговаря също и за разбирането на говора, както и за някои математически способности.
Психолозите отдавна знаят, че привидно незначителни травми, преживени от детето през първите две години след раждането му, може да го измъчват десетилетия наред, а понякога и цял живот. Мнозина възрастни страдат от ниско самочувствие — както по отношение на телата, така и на ума, и на личността си като цяло, — чиито корени се крият в най-ранното им детство. Но знайте, че можете да направите наистина много, за да заличите подобни тревожни мании от ума на детето си, което ще го разкрепости, ще му даде възможност да преуспява с ведро сърце в живота и да разгърне в пълна мяра заложения в него творчески потенциал. В това отношение методът „Гальовно кадифе“ е изключително ефективен.
Намерете парче плътно, гладко кадифе или естествена коприна, за предпочитане в приятен и привлекателен цвят. Насърчете детето си да го докосва, да го гали, да му се любува, да изпитва наслада от допира на кожата и на погледа си до неговата нежна и сладостна ласка. После му кажете: „А сега аз ще направя така, че моето дишане да ме гали точно по същия начин — нежно, гладко, бавно и много приятно. Ето, виж как става това…“
Насърчете детето да ви наблюдава в продължение на около една минута, докато си поемате плавно и дълбоко дъх, като ясно му показвате какво огромно удоволствие ви доставя това. Бихте могли да кажете примерно: „Мммммм… Това ме кара да се чувствам така, сякаш нежното меко кадифе гали цялото ми тяло. Я да видим, миличко, можеш ли и ти да дишаш кадифено- гальовно?“
Целта ви е да насърчите детето също да изживее с цялото си тяло приятните усещания на кадифено-гальовната ласка на собствения си дъх. При същото или при следващото изпълнение на това упражнение можете да попитате детето: „Кажи ми, миличко, има ли сега някоя част от тялото ти, краче, ръчичка или нещо друго, която още не е погалена от кадифено-гальовното ти дишане?“