Възможно е детето да ви каже, че няма. Но ако посочи някоя „непогалена“ част от тялото си, насърчете го да ви каже какво точно усеща там, да ви опише защо тя още не е „погалена“. Ако имате късмет, детето може и да се сети за нещо от миналото или от настоящето, което му е причинило болка, нараняване, затруднения или притеснение, свързани с тази част от тялото. Обикновено именно липсата на усещане за кадифено-гальовна ласка при това упражнение е белег, че нещо във връзка със съответната част от тялото смущава детето. Но не слагайте свои думи в неговата уста. Въоръжете се с търпение и недейте да му подсказвате или да му напомняте за каквито и да било наранявания, затруднения и изобщо за каквито и да е отрицателни усещания. Децата се поддават изключително лесно и силно на внушаемост и вашите очаквания за неприятни изживявания, дори да не ги изречете директно, могат да подтикнат детето да си измисли някакъв несъществуващ преди проблем и дори да започне да го изживява реално.
Ако детето посочи някакво болезнено или притеснително изживяване, внимателно поговорете с него за усещанията и за чувствата му, а после го насърчете отново да изпълни упражнението за кадифено-гальовно дишане и да се постарае да „погали“ нежно съответната част от тялото си, като направи „кадифено-гальовни“ всички свързани с нея неприятни спомени.
Ако целият този процес протича гладко и детето все още проявява интерес към упражнението, можете да го попитате дали си спомня някое друго, по-отдавнашно изживяване, за което е имало подобни усещания. Понякога е възможно да стигнете до удивително ранни изживявания и спомени на детето. Но никога не насилвайте нещата. Продължете в тази посока само ако ви се струва, че детето има готовност да го направи и му е интересно.
Друг много подходящ и ефективен начин за изживяване на „кадифено-гальовна ласка“ е посредством използване на подправки с най-приятна миризма — примерно канела, ванилия или мента. След като направите упражнението с дишането, откриете проблема и поговорите с детето за него, насърчете го да помирише подправките й да се потопи и отпусне в кадифено-гальовната им сладост. Това допълнително сетивно измерение ще задълбочи и ще затвърди още повече усещането на детето за добрите и приятни изживявания на тялото и на духа му. Ако направите упражнението пред огледало, детето ви ще свърже щастливия му и приятен завършек със собственото си изображение. И в бъдеще всеки път, когато — дори вече като възрастен човек — се погледне в огледалото, собственият му лик ще отключва в съзнанието му щастливото усещане за душевен покой, хармония и благодат, които сега го учите как да постига.
Вдъхвайте увереност
Всеки специалист, нагърбил се с отговорната задача да напътства родителите как да възпитават и отглеждат децата си, неминуемо ще се улови, че непрекъснато и зорко наблюдава собственото си дете, за да се увери, че методите и техниките, които препоръчва, наистина са резултатни. В никакъв случай не искам да твърдя, че моето собствено семейство е пример за съвършенство, но нека ви кажа, че дъщеря ми е член на MENSA — приеха я, когато бе едва тригодишна и доста дълго време беше най-младият член в цялата история на тази организация (а в нея приемат само хора, чиито коефициент на интелигентност е в рамките на научно установените стандарти за „гениалност“).
В ролята си на родител открих, че не съществува техника, която сама по себе си да превърне детето ви в гений. Вашите собствени неизречени чувства, убеждения и мисловна нагласа оказват най-силно въздействие върху самочувствието на детето ви, а следователно и върху способността му да разгърне своите заложби.
Рядкост са родителите, на които трябва да се напомня да обичат децата си и да вярват в техните способности. Всички ние изпитваме инстинктивно влечение и интерес към децата си. И всички се удивляваме и възторгваме и при най-малките постижения на детето си, особено през първите седмици и месеци след раждането му. Но с все по-нарастващата неотложна необходимост и задължение да се грижим за прехраната му, да го учим и да го възпитаваме, някак прекалено лесно и бързо забравяме това наше първоначално възхитено удивление и често дори допускаме отрицателни чувства към детето си. По този начин неволно сякаш го „програмираме“ да бъде „трудно“ по един или друг начин, да се чувства не на мястото си, нежелано и необичано — все чувства, които веднъж загнездили се в душата му неизменно ще го терзаят през целия му живот, като отнемат щастието му, разрушават увереността в собствените му сили и дарби, пречат или дори напълно блокират способността му за учене, за себеизразяване и себеизява.