Какво всъщност е Силата? Най-простият отговор е, че Силата представлява мощта на нашия подсъзнателен ум. Та нали в крайна сметка никакви съзнателни изчисления не са в състояние да постигнат ефекта на „К-теста“! Но въпреки привидната си очевидност, това всъщност е само полуотговор.
Нито Люк Скайуокър, нито афганистанските мухаедини биха улучили целта си, ако разчитаха единствено и само на своята интуиция. И в двата случая първо им се е наложило часове наред да усвояват оръжията си, преди да могат да си позволят лукса да се отпуснат и да се оставят да ги носи течението на подсъзнателните им усещания. На повечето от нас ни се е случвало да потънем в „сън наяве“, докато сме зад волана на колата си, и изведнъж да се стреснем, когато видим, че някак най-неочаквано сме се озовали там, накъдето сме се упътили. Подобно пълно отсъствие на съзнателно внимание би било сериозна заплаха за живота и здравето, ако преди това не сме усвоили до съвършенство шофирането — дотолкова, че да го правим напълно автоматично и то да се е превърнало за нас в нещо като инстинкт. Именно това е Силата, която ни отвежда сигурно, безпроблемно и безопасно до целта ни.
Силата е не нещо друго, а онази опиянителна и всемогъща свобода, която ни спохожда само тогава, когато предварително сме усвоили до съвършенство нужните същностни познания и технически умения. Това е безпределната мощ, която имаме, когато лявото и дясното ни мозъчни полукълба работят съвместно и са в съвършена хармония.
В началото бе Словото
Според Библията вселената се събудила за живот едва след като Бог обозначил с думи творенията си — „земя“, „океан“, „светлина“, „небе“ и тъй нататък. По подобен начин древните египтяни вярвали, че техният бог Птах буквално създал вселената чрез слово, като изрекъл хекау, тоест „могъщи думи“.
В един египетски папирус отпреди 4000 години се казва: „И наистина всяка дума на бога оживяла и всичко било родено от мисълта в божието сърце и по волята на езика му.“
Тези легенди за сътворението на света са удивително точна метафора за силата на човешкия ляв ум, който мисли най-вече чрез словото. За него — както и за ума на Бога — обозначаването на нещата с думи винаги ги прави някак по-реални и придава яснота, ред, смисъл и устойчивост на света край нас, който в противен случай би ни изглеждал призрачен и ефимерен.
В един свой прочут експеримент руският психолингвист Лев Виготцки кара съвсем малки деца да рисуват крила на пеперуда. Онези от тях, в чийто речник вече съществували думи като „кръг“, „триъгълник“, „ивица“ и други подобни обозначения на основни форми, успявали доста добре да се справят със задачата, дори когато рисували само по памет. Останалите деца, които още не знаели тези думи, не били в състояние да нарисуват поне малко от малко убедително крила на пеперуда, дори когато гледали по картинка.
Виготцки разделил децата, които не можели да нарисуват крилата, на две групи. На едната помогнал да научат тези ключови думи. Другата половина от децата продължавала да не ги знае. При повторния експеримент се оказало, че новозапознатите със съответните думи деца вече можели да нарисуват крила на пеперуда също толкова добре, колкото и онези, които се справили успешно още при първия опит. Децата, които все така не знаели думите, почти нямали напредък в сравнение с преди.
Подобен ефект се наблюдава и при отприщването на образния поток, когато все по-подробните ни словесни описания правят мисловната ни образност все по-ясна и по-жива. Тоест, в съвсем буквален смисъл, нашите думи сътворяват вселената и й вдъхват живот — поне в рамките на собствения ни ум.
Двукракият ум
До този момент възприемахме левия ум почти като противник на нашата гениалност — Заглушител, който трябва да бъде заобикалян и надхитряван. Но пък гений, който не е в състояние да облече откритията си в думи (или в един по-широк смисъл на понятието „слово“ — в математически или други подредени и ясно разбираеми изразни форми), всъщност едва ли би могъл наистина да сътвори каквото и да било. Неговата гениалност е безполезна за останалите хора, тъй като не може да бъде споделена с тях.