Схемата на фигура 14.4 е съставена от издателите на списание „Съксес“ („Успех“) въз основа на идеите на д-р Чикшентмихали (публикувана за пръв път през юни, 1991 г.). На нея са предоставени проверените в практиката и внимателно анализирани етапи по пътя към постигане и поддържане на състояние на прилив.
Според Чикшентмихали обратната връзка — повече от който и да било друг фактор — привнася елементи на забавна и приятна игра в работния и в учебния процес. Но истински увлекателната игра винаги съдържа елемент на отбелязване и отчитане на точки. Именно събраните точки осигуряват обратна връзка на играча и усещане за това доколко успешни са усилията, които полага. Например при баскетбол сме много по-силно мотивирани да вкарваме кошове, ако следим и отчитаме съотношението между попаденията и пропуските. Или друг пример — усилената тренировка на „бягаща пътечка“ или на „стълбищен степ“ ни се струва много по-лесна и по-приятна, ако имаме дигитален датчик, по който да можем всяка секунда да видим колко калории сме изгорили и съответно колко километри сме пробягали или колко стъпала сме изкачили.
Математиката търпи най-малко компромиси от всички други науки. При нея или знаете материала, или просто нищо не знаете. Затова и чувството за тревожност и дори страхът от математиката е сред най-често срещаните и най-силно спъващите успеха от всички така наречени „блокажи на ученето“.
Колкото и невероятно да ви звучи, този ужасяващ за повечето от нас учебен предмет може с лекота да бъде овладян, ако подходим към усвояването му въоръжени с принципите на прилива. Например „Кумон Матаматекс“ — учебна система, разработена от японския учител Тору Кумон, — превърна математиката от кошмар в невероятно забавна игра за много ученици, както японски, така и американски.
При тази система учениците трябва да преминат през 4400 работни листа със задачи — от елементарните аритметични действия до сложните математически уравнения. Всеки ученик остава на един и същ лист, докато не „надхитри часовника“ — тоест, докато не постигне най-многото възможни точки за съответния лист в рамките на определен период от време (обикновено между петнайсет и трийсет минути). По този начин вместо да се терзаят за евентуално погрешните си отговори, учениците съсредоточават цялото си съзнателно внимание в това да подобрят предишния си личен рекорд по скоростно приключване на съответния лист със задачи. При математическата програма на Кумон учениците са постоянно в прилив. Те непрекъснато са изправени пред предизвикателството да работят все по-бързо и по-усилено, но всеки със свое собствено темпо и само по задачи, които отговарят на уменията и на способностите му в момента.
При традиционната система за обучение по математика, за да е в крак с останалите в класа, на ученика често му се налага да преминава към следващия урок, без все още да е усвоил напълно предишния. Тази ситуация прилича на градеж на кула върху нестабилни основи. На колкото по-висок „етаж“ в материала по математика се изкачва ученикът, толкова по-силна тревога го обзема, „кулата“ му се олюлява все повече и повече, поражда се панически страх, че въпросът е едва ли не на живот и смърт. Обратната връзка, под формата на оценки, става все по-обезкуражителна. Тревогата сковава ума. А това прави напълно невъзможно постигане на състояние на прилив.
От друга страна, при „Кумон Матаматекс“ ученикът никога не преминава към новия урок, преди да е овладял до съвършенство предишния и да решава придружаващите го задачи с възможно най-голяма бързина. А преминаването към следващия урок — работен лист, става с ентусиазъм и нетърпеливо любопитство, породени от вдъхновяващата увереност в собствените сили, благодарение на вече доказано майсторство.