Защо отприщването на образния поток повишава коефициента на интелигентност? Отговорът на този въпрос е скрит в мозъчните ни клетки. Помислете си какво става, когато усвояваме някое ново умение, примерно да караме колело. Отначало ни се струва просто невъзможно да балансираме на две колелета, и то в движение. Но усвоим ли веднъж това умение, повече никога не го забравяме. И след двайсет години — дори ако междувременно сме карали съвсем малко или изобщо не сме карали колело — все още помним „как става номерът“.
Това е така, защото съответното умение (в нашия пример — за каране на колело) се е затвърдило в мозъка ни посредством изграждането на широка, сложна плетеница от милиони различни, но свързани помежду си, неврони. Тази мрежа може да има наистина колосални размери. Учени от Нюйоркския университет обучили една котка да отличава две врати по двата концентрични кръга, нарисувани върху едната от тях. Независимо че съвършено произволно разменяли местата на вратите, котето доста бързо се научило, че ако бутне и отвори тази с двата кръга, ще получи купичка с храна. Учените обаче били истински шокирани, когато проследили с радиоактивен скенер дейността на котешкия мозък — оказало се, че при този привидно простичък акт на отличаване „пламвали“ едновременно между пет милиона и сто милиона неврона, тоест една десета от цялата мозъчна маса!
Този експеримент показва, че мозъкът сигурно използва едни и същи неврони за изграждане на много и най-различни мрежи за запаметяване. В противен случай, в целия котешки мозък щеше да има място за запаметяване само на десет умения. Следователно спомените се съхраняват не в самите клетки, а в съответна мрежа от електрични импулси, предавани между клетките. Но в такъв случай как се съхранява веднъж изградената мрежа? Дали ако в продължение на двайсет години нито веднъж не се качите на колело, въпреки това мозъкът ви през цялото време ще излъчва електричните импулси на запаметената мрежа „умение за каране на колело“? Не, разбира се. Мозъкът ви много бързо ще изтощи докрай „батериите си“, ако едновременно и непрекъснато поддържа в работно състояние 280-те квинтилиона бита информация, складирана в паметта ви — включително мрежите за всяко умение, което изобщо някога сте усвоили.
Чрез серия експерименти, проведени през четирийсетте години, психологът Доналд Хъб открива и доказва, че когато два съседни неврона си изградят навика да си прехвърлят електрични импулси един на друг, и в двете клетки настъпват неврохимични промени — те улесняват общуването помежду им и затрудняват това между тях и другите неврони, които не участват в мрежата на съответното заучено умение. Когато се учите да карате колело, между невроните, които участват в затвърждаването конкретно на това умение, се образуват така наречените дълготрайни свръзки на Хъб. Когато след двайсетгодишно прекъсване отново яхнете колелото, тези дълготрайни свръзки между съответните неврони преминават от латентно в работно състояние и по тях отново започват да протичат електрични импулси — точно както водата потича с лекота по вече прокопаните в земята напоителни канали.
Също като карането на колело, отприщването на образния поток е заучено умение. Колкото повече го практикуваме, толкова повече затвърждаваме и укрепваме милионите дълготрайни свръзки на Хъб между същностно важните за упражняването му сегменти в мозъка.
Механизъм за парализа
Един шейсет и седем годишен мъж периодично сънувал, че кара мотоциклет. В съня му друг мотоциклетист — негов съперник — непрекъснато напирал да го избута от пътя, а той яростно се съпротивлявал и се опитвал да изрита нападателя си.
За жалост този изпълнен с насилие кошмарен сън се пренасял и в реалния живот на мъжа. Съпругата му се оплаквала, че насън той я блъскал с юмруци и я ритал, а често скачал от леглото и се мятал като побеснял из стаята, все така без да се събужда. Психиатрите от университета в Минесота стигнали до заключението, че мъжът страда от нарушения в мозъчния механизъм за парализа.