Надявам се читателите да подходят съвсем сериозно към своя „Строител на стратегии“. В известен смисъл това е най-важната техника от всички, описани в тази книга. Самият „Фактор Айнщайн“ и методите, с които ви запознава, са продукт на дългогодишна работа със „Строителя на стратегии“ — каквито впрочем са всички достижения в областта на усъвършенстването на интелекта и на творческото мислене.
Вероятно няма по-високо уважаван човек в тази област от д-р Сидни Дж. Парнис — близък сътрудник на Алекс Озбърн, създателя на техниката „Гимнастика на ума“, който вече не е сред живите. След като преди петдесет години д-р Парнис допринесъл за създаването на прочутата система от методи за творческо решаване на проблеми, известна като „Стратегията на Озбърн/Парнис“, за него би било много лесно да легне на лаврите си и да се наслаждава на славата. Вместо това обаче, година след година той продължава да развива тези оригинални метаумения, в едно непрестанно търсене на все по-нови и по-добри методи за усъвършенстване на човешкия интелект. Всеотдайната и непоколебима вяра на Парнис в безкрайните възможности на „Строителя на стратегии“ го превърна в най-големия специалист в света по въпросите на творческото мислене, а създадената от него „Фондация за творческо обучение“ е най-уважаваната институция в тази област.
Животът е вашият шедьовър
„Нима няма известно удовлетворение — пише Айнщайн, — във факта, че природата е определила естествена граница за продължителността на човешкия живот и така, след приключването му, можем да гледаме на него като на завършено произведение на изкуството?“
Тези думи са особено впечатляващи именно защото са изречени от Айнщайн, тъй като, когато той умира, на седемдесет и пет годишна възраст, неговият най-забележителен труд остава недовършен. Така, според общоприетия начин на мислене, последните четирийсет години от живота му, които Айнщайн посвещава всеотдайно на изследвания и усилия да формулира своята „Обща теория на полето“, са отишли напразно. Защото когато този проблем бъде най-сетне решен, не той, а друг учен ще се къпе в лъчите на славата.
И все пак Айнщайн посреща смъртта със спокойно удовлетворение, защото всеки миг от търсенето на този вечно изплъзващ се Граал му е носил огромна наслада. Дали когато настъпи и нашият сетен час, ние също ще си припомним с удовлетворение годините, прекарани в състояние на прилив, през които всеки ден е бил за нас радостно доказване на собствените ни способности? Или изведнъж ще осъзнаем ужасяващата истина, че през по-голямата част от живота си сме се мятали нервно между тревогата и скуката?
Независимо дали сте на осемнайсет или на осемдесет години, точно сега е моментът да започнете да осъществявате голямата си мечта. Не се тревожете дали ще имате време да я постигнете. Ден след ден усвоявайте и усъвършенствайте необходимите умения. Наслаждавайте им се в пълна мяра. Мълчаливо, ненатрапчиво, бавно, но сигурно, мъничката разлика ще заработи във ваша полза. По този начин Силата ще бъде на ваша страна.
Петнайсета глава
Мем на гениалността
Кой би могъл да си представи Египет без пирамидите? Ако не съществуваха тези прочути архитектурни паметници, повечето хора изобщо не биха имали представа каква е била цивилизацията на древните египтяни и какви са били техните постижения. Светът на фараоните щеше да ни е толкова непознат, колкото и изгубеният древноиндийски град Мохенжо-Даро.
И все пак, идеята за строеж на пирамиди не е била нещо присъщо и неотменимо за душевността на древноегипетската култура. В действителност тези грандиозни и удивителни архитектурни паметници изобщо нямаше да съществуват, ако не е бил геният на един-единствен човек.
Първият гений в човешката история
Преди близо 5000 години фараоните на древен Египет били погребвани в така наречените „мастабас“ — квадратни постройки, издигнати от направени от кал тухли. Но ето че на един придворен архитект, на име Имхотеп, му хрумнала по-добра идея. Когато получил нареждане да построи кралска гробница за фараона Джозер, Имхотеп наредил 850 000 тона варовик в странна структура, извишаваща се на шейсет метра над пустинята. До този момент светът не бил виждал такова чудо. Това било не само първата пирамида в човешката история, но и изобщо първата висока постройка от камък.