Така Имхотеп оставил името си като първия гений на човечеството. И днес, 4700 години по-късно, завещаното от него наследство — продукт на оригиналната му творческа мисъл — е все още живо и неизменно се радва на огромна слава. От стъклената пирамида в двора на Лувъра, до така наречената Трансамериканска пирамида, която властва на хоризонта на Сан Франциско, съвременните архитекти продължават да пресъздават и да имитират шедьовъра на Имхотеп. В действителност всеки път, когато днешните строители полагат камък върху камък, те отдават почит на човека, който според единодушното мнение на археолозите, е изобретил и е сложил началото на каменната зидария в строителството.
Меми, а не гени
Айнщайн отбелязва веднъж, че „произходът на всички ценни неща — материални, духовни и нравствени, — които получаваме наготово от обществото, може да бъде проследен назад във времето, преминавайки през безброй поколения, до техните първоначални автори — конкретни индивиди, надарени с богата и оригинална творческа мисъл.“
Айнщайн има предвид хора като Имхотеп. Но какво именно прави тези специални личности толкова изобретателни? Защо един пещерен мъж си прави нож от кремък, докато събратята му ловуват с боздугани? Защо една пещерна жена засажда семена в почвата, докато посестримите й ровят земята за ядливи грудки и търсят плодове? Генетиците отдавна се опитват да открият предполагаемия „гениален ген“, който би могъл да обясни подобни необикновени прозрения. Но напоследък се натрупват все повече доказателства, че трябва да обърнем погледа си в друга посока. Изглежда че тайната на гениалността се крие не в гените, а в нашите меми — с термина „мем“, който всъщност е коренът на латинската дума memento (напомняне, спомен), се обозначават онези модели на мислене, поведенчески навици, умения и типове на емоционално отреагирване, насложени в умовете ни от хората и от обстоятелствата край нас.
Оцелява най-годният
Ако някоя лъвица открие гепард да ловува на нейната територия, тя обикновено се опитва да го убие. Нещо повече, ако попадне на леговище с малки гепардчета, лъвицата ги убива най-делово едно след друго, като притиска с огромната си муцуна главите им, докато се задушат. Когато майка им се върне от лов, намира леговището си пълно с мъртвите тела на своите малки гепардчета.
Както Хауърд Блуум отбелязва в своята книга „Принципът на Луцифер“, подобна безсърдечна жестокост е типична за света на дивата природа. Винаги и навсякъде даден набор от гени неизменно се опитва да надвие и да измести друг набор от гени. В действителност твърде често отделните същества приличат на лесно заменими пионки в битката за надмощие между конкуриращите се генотипни фондове.
Според Блуум тази жестока житейска драма е стара като света и датира приблизително отпреди четири милиарда години. По онова време на Земята имало само някакво далечно подобие на живот — микроскопични гени, плуващи насам-натам в първичната тиня. За да си осигурят поне малко предимство в борбата за оцеляване, някои от тях се обединили в генни колонии, наречени ДНК (дерибонуклеинова киселина). Предизвикани от засилилата се конкурентна борба, други гени постъпили по същия начин. Така било поставено началото на жестоката надпревара, която продължава и до ден-днешен.
В стремежа си да откриват все по-ефективни начини да убиват, да изяждат, да паразитират и изобщо по всякакви други пътища да надвият съперниците си, отделните генни колонии (ДНК) еволюирали в течение на милиарди години в още по-сложни форми на животински и растителен живот. Според тази теория — Блуум я цитира от публикуваната в 1976 година книга на зоолога Ричард Доукинс „Егоистичният ген“ — ние, човешките същества, не сме нищо повече от най-модерното оръжие, създадено от нашата генна колония (ДНК), водена от нейния неизтощим и яростен стремеж да си осигури господство над света на природата.
В някакъв момент от еволюцията една особено предприемчива и войнствена генна колония създала свое тайно оръжие — интелекта. Появата му на бойното поле придала съвършено ново измерение на генетичната надпревара за надмощие. Преди това другите видове оръжия — зъби, нокти, клюнове, рога, отровни жила — се разработвали и внедрявали много бавно, в течение на милиони години. Но ето че появата на тайното оръжие „Интелект“ позволило на цели генотипни фондове буквално за нула време (от гледна точка на темповете на еволюцията, разбира се) да променят коренно тактиките си за оцеляване.