Някои шимпанзета се научили да използват извити клончета, за да измъкват от дупките им термитите, с които се хранели. А подобно умение давало на съответната колония шимпанзета огромно предимство пред съседните колонии, чиито членове измирали от глад поради липса на термити. Никое шимпанзе не се ражда с такова умение за лов на термити. И веднъж усвоено, то не се унаследява от следващото поколение заедно с гените. Но пък чрез процес на обучение може да бъде предадено от ума на едно шимпанзе на друго и така буквално за една нощ да бъде овладяно от всички членове на колонията. Поради тази причина Доукинс би казал, че умението за лов на термити е мем.
Епидемия от идеи
Доукинс определя понятието „мем“ като набор от идеи, които могат да се възпроизвеждат подобно на вирус и да се разпространяват от един ум в друг. Тази аналогия с вирусната инфекция е много точна, тъй като е изчислено, че мемите се разпространяват сред дадена популация по начин, който математически наподобява епидемиологията на острите заразни заболявания.
През 1919 година нов щам на вируса на инфлуенцата успява да погуби над двайсет и един милиона души за по-малко от дванайсет месеца. Понякога разпространението на мемите е по-бавно, но затова пък е също толкова силно заразно. Както отбелязва Блуум, на мема на християнството са му били необходими само триста години, за да завладее Римската империя, а на мема на комунизма — по-малко от сто и трийсет, за да изскочи от страниците на „Капиталът“ и да зарази близо два милиона души по целия свят.
Също като егоистичния ген, мемът притежава сляп, неразсъждаващ инстинкт да се възпроизвежда и разпространява на всяка цена. Мемите са безнравствени, те не правят разлика между понятията „добро“ и „зло“. Мемите на нацизма, на ислямизма, на манията по стила хула-хуп, на двойното счетоводство или, от друга страна, на проповядваните от Джеферсън принципи на живот, свобода и щастие — независимо какви са, всички меми са еднакво остро заразни, когато засегнат за пръв път човешкия ум. Те разпространяват еднакво ефективно както лошите, така и добрите идеи. Дали ще помагат, или ще вредят на човешкия род, зависи изцяло от това как ги прилагаме.
Принцип на Юрския парк
Днес генетиците вече притежават повечето от техническите умения, необходими за възкресяването на измрелите още в праисторически времена динозаври. Липсва им само точният им генетичен код. Стига да можеше по някакъв начин да открият цялата верига на динозавърската ДНК, понастоящем учените са теоретично подготвени да клонират динозавър, който би бил биологично напълно идентичен на своите предци, живели преди шейсет милиона години. Както и във филма на Стивън Спилбърг „Джурасик парк“ („Юрски парк“), клонираният динозавър ще има същите хранителни навици, същите ритуали за чифтосване, същите миграционни привички, а вероятно и същия нрав, като своите отдавна измрели роднини. А ако се клонира и някоя чаровна динозавърка, можем да сме сигурни, че нашият динозавър няма да се колебае, ами бързо-бързо ще спретне подходящ дом и двамата ще дадат на света ново поколение динозавърски бебета.
Сигурни сме, че точно така ще стане, защото самото съществуване на динозаврите хилядолетия наред доказва, че техният генетичен код е ефективен. Стига да успеем съвсем точно да го разшифроваме и възпроизведем до най-малка подробност, можем с увереност да очакваме, че неговите „рожби“ — динозаврите — и днес ще благоденстват и ще се размножават също тъй устремно, както и през Юрския период (ако, естествено, им осигурим и подобна на юрската околна среда).
Отмрелите идеи също могат да бъдат възкресени успешно, като се възпроизведат вярно техните мемични кодове. Знаехме например, че староеврейският може да бъде възстановен, защото векове наред той е съществувал като жив, тоест говорим в ежедневието език. Когато през четирийсетте години неговите меми бяха възродени като официален език на съвременен Израел, той много бързо „прихвана“ и оживя, въпреки че от 2500 години бе на практика мъртъв.