От друга страна, опитите да се наложи есперанто се провалиха безславно. Той бе изкуствено създаден от група утописти, които се надяваха да обединят света посредством един общ за всички народи език. За разлика от гените на кралския тиранозавър (Tyrannosaurus Rex), мемите на есперанто не са били затвърдени в хилядолетната яростна борба за оцеляване. Той бе „мъртвороден“, поради което и не успя да „оживее“ в реалния свят.
С пълна увереност можем да кажем, че съществува мем на гениалността, който винаги може да бъде възпроизведен, тъй като съществуват необорими доказателства, че през изминалите хилядолетия многократно е „заразявал“ човешката цивилизация. Историците отдавна са забелязали, че един гений никога не се появява сам. Периодично гениалността сякаш е заливала цялото човечество като огромна вълна от свръхпостижения и историческите книги отбелязват тези периоди с показателни имена като Златен век или Ренесанс.
След смъртта на Имхотеп древните египтяни не се връщат отново към примитивните си строителни навици. Заразени с мема на новия тип строеж, следващите фараони посвещават цялото си богатство и власт, за да издигат все по-големи и по-хубави пирамиди — процес, който достига своята кулминация с Великата пирамида на Куфу, гигантска постройка с височина 150 метра, за чието построяване са използвани шест и половина милиона тона варовик. И петте най-големи и най-прочути пирамиди в Египет са построени в един период от сто години след смъртта на Имхотеп.
В пети век преди Христа един-единствен древногръцки град държава — Атина, дава на света философските учения на Платон и Сократ, скулптурите на Фидий, типа държавно управление на Перикъл, пиесите на Софокъл и Еврипид, науката на Аристотел — и всичко това само в рамките на един живот. Две хиляди години по-късно друг град държава — Флоренция, изживява Ренесанс, сред чиито титани на творческата мисъл са такива гении като Микеланджело, Леонардо да Винчи, Ботичели, Мирандола и Фра Филипо Липи.
Проект Ренесанс
Ефективността на принципа на Юрския парк ни вдъхва увереност, че и ние също можем да изживеем наш Златен век. Единственото задължително условие е да започнем с правилния мемичен код. За разлика от есперанто, мемът на гениалността има дълъг и блестящ исторически живот. През хилядолетията той е заразявал човечеството многократно и е повече от сигурно, че пак ще се прояви.
Посредством „Проект Ренесанс“ — обхващаща цяла Америка мрежа от ентусиасти на ускореното обучение — аз от няколко години заливам обществото с моя „щам“ на мема на гениалността, като използвам всеки познат метод за „заразяване“ — книги, аудио- и видеозаписи, семинари, сказки и добрия стар подход „от човек на човек“. Надявам се, че в най-скоро време „заразата с гениалност“ ще достигне критична маса и ще станем свидетели на дълбоки промени в обществото.
Структурата на мема на гениалността е представена на Фигура 15.1. Четири от нейните съставки вече познавате от предишните глави. Както видяхме, „Граници“ и „Оригинален наблюдател“ могат да бъдат постигнати чрез ежедневно практикуване на отприщването на образния поток и свързаните с него техники. Най-подходящата за вас „Автотелична дисциплина“ — ведно с породените от нея умения за „силен ляв ум“ — можете да постигнете най-успешно посредством „Строител на стратегии“.
Следователно, остава ни да обсъдим „Първичен нагон“ и „Благороден дух“ — две понятия, които на пръв поглед изглеждат коренно противоположни и несъвместими. В действителност обаче, те са двете страни на една монета.
Първичен нагон
Малко са историческите личности толкова благородни, колкото е бил Абрахам Линкълн. При все това, неговият нагон за гонене и постигане на успех бил толкова силен, че съвременниците му често го възприемали като човек безцеремонен и който не се съобразява с никой друг. Неговият дългогодишен партньор в адвокатската работа, Уилям Херндън, отбелязва леко хапливо, че амбициозният Линкълн е като „малък мотор във вечно движение“ и че „винаги всичко пресмята и планира предварително“.
Зигмунд Фройд би обяснил този нагон на Линкълн с мощно, но потиснато в подсъзнанието либидо. Фройд бил убеден, че човешките същества притежават уникалната дарба да превръщат своето сексуално желание в също толкова мощен и нетърпящ отлагане стремеж да издигат небостъргачи, да пишат книги, да печелят граждански войни и да плават по неизследвани океани.