Редица ключови сегменти от нашия мозък не правят разлика между сън и реалност. Когато виждаме, докосваме, вкусваме, помирисваме и/или чуваме нещо насън, съответните сетивни центрове в мозъка ни се включват и задействат така, сякаш наистина изпитваме всички тези усещания. По същия начин и физическите ни движения в сюжетното действие на съня активират съответните двигателни механизми, които биха ги предизвикали в реалния живот.
„От гледна точка на невроните — казва неврологът Алън Хобсън, — по време на REM фазата на съня мозъкът наистина вижда, чува, движи се и тъй нататък.“
За да не нараним себе си или други хора по време на сън, дълбоко в мозъчния ствол има предпазен механизъм, който се задейства по време на REM фазата и изключва мускулната система, като по този начин постига ефект на пълна парализа. При мъжа от дадения по-горе пример именно този механизъм е бил повреден.
Мостове между полюсите
Също както и по време на сън въображаемите гледки, звуци и различни други усещания при отприщването на образния поток активират съответните мозъчни центрове в почти съвършено наподобяване на реалността. От гледна точка на неврологията, при отприщване на образния поток човек говори, слуша, вижда, подушва, вкусва, чувства, анализира, отреагирва, чуди се и твори едновременно на две нива — в реалния свят, в който се намира, но и в също толкова реалната за мозъка му избликнала от подсъзнанието образна действителност.
Тази необичайна комбинация от умствени дейности сякаш прехвърля мостове между противоположните „полюси“ на мозъка (виж Фигура 2.2). През последните петнайсетина години стремежът да бъде постигнато равновесие между изявите на рационално мислещото, аналитично ляво мозъчно полукълбо и творческото, чувствително дясно мозъчно полукълбо се превърна почти във всеобща мания. Понастоящем в най-големите корпорации се смята за престижно и стана рутинна практика инструктори да „настройват“ праволинейните суховати служители за „по-развинтено“ десномозъчно мислене. Дори вече съществуват „салони за настройка на мозъка“, където посредством светлинни импулси и специално модулирани звукови вълни най-дръзките последователи на тази нова мания могат да подобрят цялостния синхрон на мозъчната си дейност.
Но подобно противопоставяне на лявото и на дясното мозъчно полукълбо е доста преувеличено. В действителност значимите мозъчни функции могат в равна степен да бъдат преразпределяни между горната и долната, предната и задната, лявата и дясната части на мозъка. Буквално всяка дейност, която свързва противоположните страни или „полюси“ на мозъка, допринася за цялостното му уравновесяване и за неговия синхрон.
От всички методи, които познавам, прехвърлянето на мостове между полюсите задейства най-уравновесено най-обширна част от мозъчната маса, като стимулира до краен предел активността на съзнанието и създава мощни мрежи от дълготрайни свръзки на Хъб из целия мозък — не само в лявото и дясното полукълбо, но и в горната, долната, предната и задната му част. Техниката за отприщване на образния поток е само едно от многото упражнения за прехвърляне на мостове между полюсите на мозъка и, поне засега, се очертава като най-ефективното от тях.
Равновесие в мозъка
Ефектът от прехвърлянето на мостове между мозъчните полюси бе категорично потвърден от експеримента на Райнърт. Освен това, при него бе доказано, че техниката за отприщване на образния поток не само повишава коефициента на интелигентност, но и помага на мозъка да си изгради един по-уравновесен стил за възприемане на учебния материал. Това бе потвърдено посредством стандартен тест, наречен „тест на Колб за отчитане стила на обучение“, на който студентите бяха подложени преди и след участието им в експерименталния курс по физика на професор Райнърт.
Тестът на Колб отчита степента, в която съответният човек използва всеки от четирите основни стила за усвояване на нов учебен материал или на ново умение — конкретен личен опит, абстрактно изграждане на концепции, рефлексивно наблюдение и активно експериментиране. В идеалния вариант четирите стила би трябвало да се уравновесяват. Студентите от курса на Райнърт, които прилагали при обучението си метода на Уимби, показали голямо отклонение от „златната среда на равновесие“, като мисълта им станала значително по-рефлексивна и по-конкретна, но много по-малко активна и абстрактна — впрочем според някои изследвания, това е ефект, който се наблюдава по време на всеки курс, при всеки типичен университетски семестър, независимо дали се използва или не методът на Уимби. От друга страна, при всички студенти, които по време на експеримента на Райнърт прилагали техниката за отприщване на образния поток, се наблюдавало постепенно изграждане на идеален общ стил на обучение, с уравновесяване и на четирите основни стила.