Но при отприщването на образния поток яркостта и стабилността на въображаемите картини не разчитат на хипнотичната внушаемост. Това е процес на един вид самозареждане. Колкото по-вглъбено, по-подробно и по-цялостно описвате породилия се в главата ви образ, толкова по-силно ще се съсредоточава умът ви върху него, в резултат на което картината ще става още по-ясна, по-отчетлива и по-солидна. Вашата собствена обективна наблюдателност, а не внушенията на друг човек, ще вдъхва живот на образния ви поток.
Подобрете уменията си да описвате
И така, да започнем. Първата крачка е да подобрите уменията си да описвате. Както и всяко друго умение, тази ваша способност също може да бъде развита посредством редовно упражняване. Най-успешният начин за „разчупване на ледовете“ е просто да започнете да описвате нещо, независимо какво.
Започнете с материалния свят около вас. Опишете стаята, в която се намирате, или някоя обичайна за вас гледка от ежедневните ви излизания навън. Изключително важно е да правите описанието на глас, пред касетофон или пред друг човек. Непрекъснато ще ви повтарям това първостепенно условие, защото то е от същностно значение за успеха ви. Всички експерименти недвусмислено показват, че отприщването на образния поток губи ефективността си, ако не се спазват съвсем точно указанията за провеждането му или ако някое от тях бъде пропуснато.
Ако правите описанията си пред касетофон, представете си че говорите по телефона. Представяйте си, че описвате една или друга сцена пред ваш приятел. Трябва да си поставите за цел описанията ви да са толкова богати на конкретни подробности и на първични сетивни усещания, че буквално да втълпите на събеседника си представата за напълно осезаема реалност.
Дори да изпитвате известни съмнения, продължавайте да говорите. Не редактирайте описанията си. Не се старайте да се изразявате правилно и с добре построени изречения. Не се колебайте дали да включите или не някой хрумнал ви нюанс или баналност — просто продължете да описвате така, както ви дойде на ум. Не съществува „правилен“ начин за описание. Ще сгрешите единствено, ако спрете да говорите, ако се колебаете дали да кажете нещо или ако редактирате думите и/или представите си. Защото именно така действа скритият в ума ви Заглушител.
След няколко дни редовни упражнения, способността ви да описвате заобикалящия ви свят ще се е подобрила изключително много (а също и силата, и богатият обхват на вашата наблюдателност). Щом се почувствате непринудено и уверено при процеса на описване на реалността, настъпва моментът да направите следващата крачка — да започнете да описвате картини и сцени, които не съществуват в реалността, а са продукт на въображението ви.
Направете го!
И сега стигаме до същината на нещата. На следващите страници ще откриете подробни напътствия за последователното прилагане на различни техники за отприщване на образния поток. След като прочетете внимателно упътването за всяка конкретна техника, например на кадифено-гальовното дишане, оставете книгата настрани и наистина опитайте да я приложите, преди да продължите със следващия раздел.
Настоятелно ви препоръчвам, докато четете, поне по веднъж да пробвате лично всяка една от разглежданите техники, веднага щом я срещнете да се споменава в текста. По този начин ще възприемате и усвоявате материала не абстрактно, а посредством самозареждането, за което вече говорихме.
На следващите страници ще се постарая да се въздържам и да не ви натяквам непрекъснато колко огромно е значението на редовната и упорита практика за постигането на успех. Но знайте, че ако следвате този съвет, ще можете да разберете, да усвоите и да прилагате много по-добре и по-успешно всяка техника.
Отприщването на образния поток и на въображението ви се осъществява много по-лесно, когато умът ви е в отпуснато, но будно състояние. Един от начините за постигане на такова състояние е да дишате кадифено-гальовно. След като прочетете следващите няколко реда, затворете очи и останете така в продължение на десет минути. Не се опитвайте нарочно да „видите“ нещо, не дебнете появата на образи. Защото само излишно ще се напрегнете, ако нищо не се получи. Просто се съсредоточете в дишането си. Вдишвайте и издишвайте толкова леко и плавно — да няма осезаема пауза между поемането и изпускането на дъха. Вдишванията и издишванията ви трябва да се слеят в едно цяло, в дълго, продължително, плавно д-и-и-ш-а-а-н-е-е, като бавна, лека въздишка. Нека тя ви гали така, както вие бихте галили парче гладко и нежно кадифе.