Выбрать главу
Започнете с някой познат образ

При първите си опити да отприщите образния си поток, описвайте много подробно нещо, което ви е добре познато — човек или предмет. Все така със затворени очи, започнете да описвате майка си, детето си, брачния си партньор или партньорка. Описвайте Тадж Махал (стига да знаете как изглежда) или друг някой прочут паметник на архитектурата, който сте виждали и познавате добре.

Заслужавате поздравления, ако успеете да изпълните дори тази простичка наглед задача! Защото това означава, че сте започнали да раздвижвате мисловния си образен поток. Мнозина твърдят, че при тези описания не „виждат“ абсолютно нищо, но в действителност е психологически невъзможно да се опише човек или предмет само по памет, без в ума да се появи неговият образ.

Практикувайте това умение, докато не се почувствате съвсем непринудено и удобно, когато правите упражнението. След което ще сте готови да преминете към изживяване на спонтанна поява на образи от въображението ви.

Бъдете нащрек

Когато очаквате спонтанна поява на образи, трябва да сте готови на всичко. Не бъдете като Боб С., който потискал спонтанно възникналия в ума му образ на автомобилна гума, защото предполагал, че трябва да вижда нещо друго, „по-смислено“. Нищо не предполагайте, защото всъщност нищо не „трябва“ да виждате. Образният поток може да избликне в съзнанието ви под най-различни форми. Възможно е да видите ограда, човешко лице или клон от дърво. Може да изпитате усещане сякаш докосвате пясък, да доловите дъх на мащерка или да ви обземе някаква емоция. Възможно е първоначалният образ да е смътен и неопределен — неясно цветно петно, няколко пресичащи се линии или проблясване на светлина.

Най-важното е да сте нащрек и готови да го посрещнете. В мига, в който в съзнанието ви се появи какъвто и да било образ или усещане, веднага го „разнищете“ от описване! Мнозина се провалят при тези първи опити, защото смятат, че образът трябва да остава пред мисления им взор през цялото време, докато го описват. Нищо подобно. Дори ако проблесне само за секунда и веднага изчезне, продължавайте да го описвате по памет — точно както при предишното упражнение описвахте майка си или Тадж Махал. Ще се убедите, че дори самият акт на описването отново ще върне образа в съзнанието ви.

Изобщо не се притеснявайте дали описанията ви са прецизни. Няма никакво значение дали ще преиначите едно-друго. Съвършено свободно разкрасявайте, преувеличавайте или си измисляйте части от описанието, стига това да придава повече яркост и живост на мярналия се в главата ви образ. И не забравяйте да го описвате с помощта и на петте си сетива. Понякога мимолетен аромат ще събуди в съзнанието ви зрителен образ, или лек звук ще извика вкусово усещане. Особено докато тепърва усвоявате техниката за отприщване на образния поток, подобно съзнателно възприемане на смесица от сетивни усещания може да ви е от помощ, защото то обикновено предизвиква спонтанен изблик на мисловна образност.

А сега оставете книгата настрани, включете касетофона, затворете очи и се опитайте да отприщите образния си поток, като първо се отпуснете с кадифено-гальовно дишане.

Специално за страдащите от безсъние

Помнете, че първата божа заповед при отприщването на образния поток е да описвате пораждащите се в главата ви картини високо на глас. Мнозина начинаещи си въобразяват, че те най-добре знаят какво да правят. И ако изобщо си дадат труда да описват проблясващите за секунди образи, го правят само за себе си, шепнешком или дори наум. Но това всъщност е един от най-сигурните начини, които са ми известни, за да се приспи човек. Така че, ако страдате от безсъние, настоятелно ви препоръчвам след като си легнете да започнете да отприщвате образния си поток шепнешком или наум. Това ще ви приспи много по-бързо от което и да е приспивателно от домашната аптечка.

Когато предприемал своите експерименти за потъване в „дълбок размисъл“, Айнщайн например стисвал по един камък във всяка ръка. Когато започнел да се унася, изпускал единия, или и двата камъка, и това го разбуждало. Този метод сигурно ще ви предпази от заспиване, но пък при него липсват двете допълнителни измерения — на високия говор и на слуховото възприятие, които са същностно важни за успешното отприщване на образния поток.