Принцип на описанието
Всички споменати по-горе явления могат да бъдат обяснени накратко посредством следните три елемента от принципа на описанието:
1. Докато описвате който и да било обект, реален или въображаем, вие същевременно и го наблюдавате. Самият акт на описване фокусира вниманието ви по такъв начин, че започвате да откривате, да забелязвате и да долавяте все повече и повече подробности и нюанси във връзка с описвания обект.
2. Описването на обекта на висок глас, пред външен слушател — човек или касетофон — е най-сигурният и най-мощен начин, който ни е известен поне засега, за стимулиране и за предизвикване на ефекта „допълнително откривателство“.
3. Колкото повече сетива използвате при описанието, колкото по-малко абстрактно и по-обяснително е то, толкова по-силен ще е ефектът от него, особено когато описвате отвлечени или сложни сцени или възприятия, при които трудно може да се открие нещо конкретно.
По-късно ще се върнем отново към този принцип на описание. Засега е достатъчно да кажем, че той лежи в основата не само на отприщването на образния поток, но и на самата гениалност.
Поток на съзнанието
Докато работите по отприщването на образния си поток, не забравяйте, че крайната ви цел е да постигнете изцяло спонтанна, нецензурирана, невъзпирана от каквито и да било задръжки образност. Тя всъщност наподобява свободното асоцииране при потока на съзнанието, което психоаналитиците насърчават при своите пациенти. След известен момент на практикуване ще забележите, че вече не ви се налага да се мъчите и терзаете при опитите си да извикате в ума си поява на поне някакъв образ. И сами ще бъдете изненадани от нахлуващото в главата ви изобилие от образи, от тяхната поразителна яснота и реалност, а често и от странните и неочаквани сюжети на тези мисловни сцени. Трябва да знаете, че едва когато стигнете до този момент от вашата практика, започва истинското отприщване на образния ви поток.
Типичен образен поток
По мое предложение, за да ви демонстрираме един типичен случай, сътрудникът ми при написването на тази книга — журналистът Ричард По „отключи“ един свой образен поток. Споменатите от Ричард ефект „Ахаа!“ и „праг“ са във връзка с техниките за решаване на проблеми, които ще разгледаме в следващи глави. Сега ви предоставяме нецензуриран и нередактиран запис на неговия образен поток, за да добиете представа как приблизително звучи непосредственият описателен монолог.
L>
Виждам нещо като фон от зеленикаво-жълтеникави размити петънца, наподобяват петната по кожата на ягуар или на гепард, пръснати са на общ черен фон, и всичко това трепти, приближавам се и петната стават по-големи. Погледът ми навлиза още по-навътре в тях и те стават все по-големи, между петната има черни пространства и виждам, че наистина е кожа на ягуар. Мога да протегна ръка и да я докосна, докосвам я и усещам под дланта си кадифената й гладкост и вече мога да видя главата на гепарда. Да, това наистина е гепард, не ягуар. Това са петна на гепард. Виждам главата му. Той се обръща към мен и мога да я докосна. Усещам под ръката си ушите му, усещам меката им податливост под пръстите си, еластичната им податливост и усещам как муцуната му потръпва, докато го галя по главата, и гепардът ме гледа, гледа ме войнствено, не, всъщност не войнствено, а сякаш ме приема, сякаш съм член от неговото гепардско семейство, а сега поглежда над главата ми към саваната, може би му се играе, и да, намираме се в африканската савана. Дърветата са пръснати на големи разстояния едно от друго. Мога да виждам надалеч между тях и в далечината виждам извор и край него една зебра и други диви животни, а цялата сцена е окъпана в ярка слънчева светлина, зеленината на саваната се простира до хоризонта. Вятърът докосва кожата ми и е много топъл, почти горещ и се чувствам едно цяло с гепарда. Ние с него сме заедно, и си принадлежим един на друг, и аз не съм чужд на това място, двамата с него сме ловци, наблюдаваме стадата от тревопасни в далечината, и просто чувствам вятъра по кожата си. Много е горещо. Мисля, че е някъде обяд в тропическа Африка, слънцето е жестоко. Направо гори в небето. Не мога да погледна към него, защото е ослепително ярко, но се намира почти над главите ни и просто изгаря и заслепява. Толкова е ярко, че небето всъщност не изглежда синьо. То е някак си нездраво жълтеникаво и… Трябва да престана да осъществявам неврологичен контакт пак с тази сцена… вятъра, и слънцето, необятния простор, който виждам накъдето и да погледна, не откривам никакво „Ахаа!“, не намирам отговор на моя въпрос. Моят въпрос, разбира се, е как да…, как най-добре да подходя към написването на книгата. Когато мисля за това, небето сякаш се отваря. Една голяма фигура, мисля, че е на мъж, не мога да кажа дали е на мъж или на жена, жена е, с тъмна коса, с корсаж, косата й е прибрана и е облечена така, че ми напомня Италия от Ренесанса. Косата й е тъмна. Прилича на италианка. На средна възраст е, мисля. Мисля, че е една от Борджиите или от друга от прочутите ренесансови фамилии в Италия, тя е една от тях, може би от кралско потекло, херцогиня е. И ме гледа с пронизващ поглед. Долавям парфюма й, който долита на вълни към мен, усещам и аромата на косите й. Не знам как да го нарека, но първичен аромат, като тамян, нещо някогашно и първично-естествено, парфюм, който сигурно са употребявали навремето. Зад нея има стая. Тя все още стои и отмята с ръце встрани и назад разкъсаните краища на небето, откъдето излиза, а зад нея има стая, и в стаята е сумрачно и задушно. Минавам покрай нея, влизам в стаята, въздухът вътре е прашен, спарен и много топъл. Има стъкленици, колби, бутилки и една пещ на алхимик, огнище, изградено е от тухли. И в него гори огън. Става много горещо, лъхва ме горещ вятър, целият съм в пот, защото е много горещо. Беше горещо в африканската савана, и в тази стая също е горещо, задушно и горещо, и поглеждам надолу към огъня в огнището. Гледам надълбоко в огъня и виждам едно бебе, почти като ембрион, свито на кравайче в огъня, и знам, че огънят ражда нещо, но какво е това в огъня? Вглеждам се в бебето. То заприличва все повече и повече на ембрион, колкото повече го гледам. Потта се стича по лицето ми и чувствам, че това ме пречиства, че всички отрови напускат тялото ми, изтичат с потта от мен, и мога да усетя с обонянието си горящия огън. Мириша огъня, който нажежава тухлите, миризмата е отвратителна. Чувам как огънят ръмжи вътре в себе си. Чувам силата на яростната горещина вътре в него. Когато се вглеждам дълбоко в него, в най-дълбоката му част, където гори, всичко става ослепително оранжево, проблясват пурпурни светкавици и виждам нещо като топка, пурпурна топка. Прилича на кристална топка, и решавам, че ей сега ще направя техниката „Праг“, защото когато тази топка се разпука от огъня, отговорът на въпроса ми ще е вътре. Топката става все по-черна и грапава, и се напуква като яйце, яйце на влечуго, в което има нещо. Разпуква се и, естествено, там има дракон, черен дракон, в типичната му средновековна форма с криле, и той разперва крилете си, и полетява, и с летене напуска Земята, лети в космическото пространство, лети в галактиката, в слънчевата система, между планетите и аз яздя върху гърба му, и заедно отлитаме дълбоко в космоса…