Выбрать главу

„Откритието не е продукт на логичната мисъл — заключава Айнщайн, — въпреки че крайният продукт е свързан с логична структура.“

Методът на Айнщайн

С малки изключения, великите открития в науката са били направени все в резултат на подобни интуитивни мисловни експерименти. Не Айнщайн е измислил тази техника, но тъй като той е нейният най-прочут и най-активен привърженик, аз я нарекох „Метод на Айнщайн за правене на открития“. Друг източник на информация за различните откривателски похвати (освен метода на Айнщайн) е трудът на Сидни Дж. Парнис от Фондацията за творческо обучение — „Фантазирането: използване на творческите процеси за насърчаване на откривателството“.

През 1994 година психологът Робърт Б. Дилц публикува една забележителна тритомна биография на Айнщайн — „Стратегиите на гения“. За да я напише, Дилц проучва задълбочено всяко съхранило се късче информация относно процеса на научното мислене на Айнщайн, като за целта използва кореспонденцията му със Зигмунд Фройд и с математика Жак Адамар, а също и пространните интервюта на учения с психолога Макс Верхаймер, основателят на образната терапия (позната предимно под немското й наименование — гещалтова терапия). В този свой биографичен труд, Дилц стига до някои наистина забележителни прозрения.

„Айнщайн винаги е твърдял — пише Дилц, — че вместо с думи или с математически формули, той мисли предимно в зрителни образи и в чувства… Словесното и математическото оформяне на мислите му идват едва след приключването на основния творчески процес.“

Комбинативна игра

В действителност Айнщайн е отдавал своя научен успех на нещо, което самият той описва като „подсъзнателна игра“, при която по най-невероятни начини се съчетават гледки, образи и други сетивни усещания, както и елементи на чувства, едновременно „зрителни“ и „мускулни“.

„Изглежда че именно тази комбинативна подсъзнателна игра — пише Айнщайн — лежи в основата на продуктивната съзнателна творческа мисъл.“ (Виж Фигура 1.3)

Относно създаването на теорията на относителността, Айнщайн казва на Макс Вертхаймер: „Тези размисли не идват под формата на каквито и да било словесни формулировки. Аз изобщо твърде рядко мисля с думи.“

В комбинативната подсъзнателна игра на Айнщайн с образите, сетивата и чувствата, откривам механизъм, подобен на този, позволил на Боб С. да спаси живота на годеницата си. И при Айнщайн, и при Боб С. решението на съответните проблеми не се дължи на съзнателна мисловна дейност. Боб С. стига до прозрение посредством техниката за отприщване на образния поток, а Айнщайн използва свой собствен похват. Но и двамата извличат истината от области, разположени отвъд границите на съзнателното ниво.

Похватът на гения

С течение на годините всичките ми проучвания ме водиха неизменно и упорито към заключението, че гениите не са нищо друго освен най-обикновени хора, случайно попаднали на някаква техника или похват, чрез които да разширяват канала на вниманието си и така да извличат на съзнателно ниво своите подсъзнателни възприятия и усещания.

Обикновено те откриват и развиват този свой похват още в съвсем ранно детство и към момента на навлизането си в зрелостта изцяло са забравили тайната на постигането му. За тях целият процес вече е станал напълно автоматичен. Ето защо повечето гении са също толкова удивени, колкото и всички останали хора, от собствените си „невероятни“ способности и от начина, по който постигат такива необикновени и „свръхестествени“ резултати.

Един гений на бейзбола

Преди няколко години гостувах на мой приятел в Чикаго. По същото време синът му тренираше за приемане в бейзболния отбор на гимназията, но се страхуваше, че няма да го вземат, защото средният му резултат на успешни удари беше доста нисък. Поработихме заедно около час, като приложихме голяма част от техниките, с които ще ви запозная по-нататък в тази книга.

По време на това наше съвместно занимание момчето откри, че постига най-високи резултати, когато си представя зрително едно мъничко петънце върху топката и се прицелва с бухалката си именно в него, а не в топката като цяло. Това въображаемо петънце му осигуряваше именно онази капчица допълнително фокусиране, която му бе необходима, за да уцели топката.