Выбрать главу

Както видяхме, има представители на висшата и средната класа, които са изразявали публично срамното днес влечение по хитлеризма — като сред тях е и бившият монарх Едуард VIII. Дори и сега, в злокобните дни на 1940 г., Хитлер от време на време прокламира възхищението си от Британската империя, както и мнението, че не е в интерес на Германия британците да бъдат смазани, тъй като от това биха се възползвали само техните съперници, такива като Америка, Япония и Русия.

Хората вероятно са си казали — е, да, ние, англичаните, също сме представители на арийската раса, може би не толкова генетично "специални" като тевтонския й вариант. Британия и нейната империя можели да оцелеят като някакъв допълнителен израстък — интересен от историческа гледна точка, но като цяло доста хилав. Нещо като Гърция, съпоставена с нацисткия Рим.

Мнозина тогава си мислят, че унижението е приемлива цена, ако би запазило империята и би избегнало клането. Хората не само че искат помирение и сделка с Хитлер: мнозина мислят, че това е неизбежно.

Поне за французите е точно така: адмирал Дарлан от френския флот е дълбоко убеден, че Британия ще загуби. През 1940 г. той се подготвя да мине на страната на Германия.

Същото важи и за мнозина американци: тогавашен посланик е скандалният американец от ирландски произход Джо Кенеди — контрабандист, мошеник и… баща на Джон Фицджералд Кенеди. Той непрестанно иска срещи с Хитлер и изпраща мрачни съобщения до Вашингтон. "С демокрацията в Англия е свършено", обявява той към края на 1940 г., малко преди да го отзоват.

Греши, разбира се, както греши и Халифакс, както грешат примиренците — и всички, опитващи се да преразгледат историята в днешно време, също грешат. Но за да можем да оборим глупостите им, трябва да се опитаме да разберем как точно щяха да се развият събитията, ако техните желания се бяха сбъднали.

Винаги съм приемал с резерви такива опити за "хипотетично" пренаписване на историята, тъй като ми се струва, че така наречената "верига на причинно-следствени връзки" никога не е много ясна. Събитията не са като топки за билярд, като едната удря другата и я задвижва — а и дори топките за билярд могат да ви подмамят доста.

Извадете само една пръчица от купчината фактори — и вече не можете да знаете как ще падне останалата част. Но от всичките версии "ами ако…" в историята тази е може би най-популярната. Някои от най-добрите съвременни историци са правили този мислен експеримент и са стигали до един и същи извод: че ако е бил сложен край на британската съпротива през 1940 г., това създава условия за необратимо бедствие в Европа.

Хитлер с почти пълна сигурност щеше да спечели. Тоест щеше да успее да пусне в ход операция "Барбароса" — нападението срещу Русия — много по-рано от юни 1941 г. Нямаше да му се налага да се разправя с досадните британци, които го тормозят в Средиземноморието и в пустините на Северна Африка, принуждавайки го да ангажира толкова много човешка сила и оръжия.

Щеше да може да насочи целия си бяс към Русия, както имаше намерение още от времето, когато, кръстосвайки пръсти зад гърба си, се бе съгласил на нацистко-съветския пакт — и почти със сигурност щеше да успее, преди военната му кампания да замръзне в ледения ад на руската зима. Постиженията на Вермахта наистина са удивителни: той успя да завладее милиони квадратни километри територия и милиони хора. Войниците на Хитлер почти превземат Сталинград и достигат до външните станции на московското метро. Представете си какво щеше да стане, ако бяха влезли и в Москва, обезглавили комунистическия режим и хвърли Сталин в паника, от която не може да се възстанови (той вече е преживял нервна криза, когато първите немски танкове пресичат руската граница).

Историците вече си представяли бързото сриване на комунистическата тирания (вероятно с помощ от жертвите на колективизацията и оцелелите останки на средната класа) и поставянето на власт на някакъв марионетен нацистки режим. И после какво?

Хитлер и Химлер, както и останалите от сатанинския им отбор, щяха да са свободни да използват това огромно платно — от Атлантика до Урал — за да нарисуват своите отвратителни политически фантазии. Когато Британия е извън играта, вече няма кой да ги спре или дори да ги прекъсне, никой няма моралната сила да ги отрече и зачеркне.

Изолационистите в Америка щяха да победят: ако Великобритания не иска да рискува живота на своите хора, то откъде накъде Щатите да го правят? В Берлин Алберт Шпеер щеше да изпълни умопомрачените си планове за нова световна столица, наречена Германия.