С Чърчил американофоба е приключено, изчезват всякакви помисли да се сложи край на това предизвикателство. Сега той започва да формулира нова доктрина — на двете нации с общо минало и обща традиция, общи настойници и пазители на англосаксонските идеи за демокрация, свобода и равни права под върховенството на закона.
Така започва неговото упорито популяризиране на концепцията за "англоговорещите народи", като собствената му англо-американска личност е (естествено) въплъщение на този съюз. Той предлага общо гражданство. Предлага дори лирата и доларът да се обединят в единна валута и стига дотам да изготви интересен символ за новите пари.
Ето този "нов" Чърчил потегля да ухажва Америка през 1940 г. Той тръгва от едно положение, което е известно на всеки влюбен представител на човешката раса, което бихме могли да определим като "романтична асиметрия". Тоест връзка, която означава много повече за него, отколкото за Вашингтон.
Както по-късно се изразява самият той, никой любовник не е изучавал тъй внимателно капризите на възлюбената си, колкото внимателно Чърчил изучавал Франклин Рузвелт. Тъй като президентът навремето също е служил във флота, той подкупващо се обръща към него "като един бивш моряк към друг". Използва всяка възможност за телефонни разговори с Белия дом. Започва да търси връзки с американски журналисти и ги кани в Чекърс.
Насочва речите си специално към американската публика, която все по-масово го слуша по радиото. Голямата му реч от 4 юни 1940 г. завършва с директен призив:
Проект на Чърчил за т. нар. Commodity Dollar
Въпреки че големи простори на Европа и много стари и известни държави са попаднали или може да попаднат в хватката на Гестапо и целия отвратителен апарат на нацисткото управление, ние няма да отпаднем или да се провалим. Ще продължим до края. Ще се бием във Франция, ще се бием в моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да е цената. Ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете, никога няма да се предадем и дори ако — което не вярвам и за миг — този остров или голяма част от него би била покорена и гладуваща, тогава нашата империя отвъд моретата, въоръжена и охранявана от Британския флот, би продължила борбата, докато по Божие благоволение Новият свят, с цялата си сила и мощ, настъпи за спасението и освобождението на Стария.
Забележете споменаването на Господ — който е значително по-голям играч в американската политика, отколкото в британската. Използва същата формула при кулминацията на речта си за Оран през юли: оставя действията си на преценката "на Съединените щати".
Чърчил бавно започва да постига напредък, но всичко става трудно и много скъпо. Първо идва сделката "разрушители срещу бази". Великобритания предава свои бази в Тринидад, Бермудите и Нюфаундленд в замяна на петдесет извадени от нафталина разрушители. Старите корита едва се държат на вода — само девет от тях са в реална експлоатация към края на 1940 г.
След това американците се съгласяват да продадат известно количество оръжия, но предвид условията на Закона за неутралитета, Великобритания е задължена да плати веднага в брой. През март 1941 г. американски крайцер е изпратен в Кейптаун, за да вдигне оттам последните останали 50 тона злато на страната, досущ като съдия-изпълнител, който идва да прибере плазмения телевизор от дома на длъжника. Британски фирми в Америка се продават за жълти стотинки. Когато британците започват да протестират, че са разорени, американското правителство тръгва да проверява реалната платежоспособност на Великобритания като експерт от социалните служби, дошъл да провери дали пенсионерката наистина има нужда от помощ за отопление, или още крие някъде бижута, които би могла да продаде.
По отношение на сделката "наем-заем", чрез която доставките продължават срещу обещание за бъдещи плащания, Чърчил наистина я нарича публично "най-ненечестния акт в историята". Пред близките си обаче споделя, че така американците свалят и последната риза на Великобритания. Съгласно условията на споразумението американците настояват за намеса в международната търговия на Великобритания и например принуждават Острова да спре да внася много необходимото в момента говеждо месо от Аржентина.