"Това не може да се допусне", помислил си наум личният секретар. Отначало се опитал да говори спокойно по темата. Ще бъде ли честно спрямо кралицата, попитал той. Би било необходимо да се посъветва младата принцеса Елизабет за избор на министър-председател при напълно вероятния случай както британският държавен глава, така и ръководителят на правителството да приключат живота си на дъното на Ламанша. Освен това съвсем не е справедливо, добавил Ласълс, спрямо горкия капитан на "Белфаст", който ще трябва да се притеснява за важните личности на борда насред адските пламъци.
Хм, отговорил кралят, който нямал никакво желание да го обвинят в егоизъм. Но виждал логиката в думите на секретаря си. В рамките на няколко минути придворният успял да разубеди суверена. Обаче Чърчил?
Ласълс бързо изготвя писмо и го дава на краля — а Джордж VI покорно го преписва на ръка — и отпрашва към Даунинг Стрийт.
Скъпи ми Уинстън [пише кралят (или Ласълс)], мислих много за разговора ни от вчера и дойдох до заключението, че няма да е правилно както Вие, така и аз да бъдем там, където бяхме планирали, в деня на десанта. Не смятам, че изобщо е нужно да споменавам какво би означавало за мен лично и за цялата кауза на съюзниците, ако в този критичен момент заблудена бомба, торпедо или дори мина Ви извади от сцената; същевременно смяната на монарха в този момент би било сериозно препятствие за страната и империята. И двамата много бихме желали да сме там, това ми е известно, но с цялата си сериозност бих Ви помолил да преразгледате плановете си. Смятам, че нашето присъствие ще донесе голямо притеснение на мъжете, които са на кораба или корабите, където се намираме и ние, независимо какво им казваме, за да ги успокоим.
И така, както вече споменах, аз с неохота стигнах до заключението, че най-правилно е да направим онова, което обикновено се пада на високопоставените да правят в такива случаи, а именно — да си останем у дома и да чакаме. Силно се надявам и Вие да видите нещата в тази светлина. Тревогите от предстоящите дни биха били много по-големи за мен, ако — в допълнение към всичко останало — има и най-малкият риск да загубя Вашите помощ и насоки. С най-искрено уважение:
Джордж
Това елегантно кралско вето обаче не постига нищо. Чърчил държи на своето. На следващия ден се провежда среща в Залата с картата в бомбоубежището на Даунинг Стрийт до Сторис Гейт. Адмирал сър Бертрам Рамзи е спешно призован и помолен да обясни на краля и Чърчил как Чърчил може да присъства на Деня "Д". Рамзи полага всички усилия да го разубеди. Корабът изобщо няма да се приближи на по-малко от километър от френския бряг, казва той. Чърчил няма да може да види нещо, а и честно казано, ще знае по-малко за случващото се от останалите в Лондон.
След това молят Рамзи да напусне залата. Когато се връща, му казват, че планът се е променил. Операция "У. Ч." ще се състои, но заедно с краля. Рамзи направо се побърква, или както Ласълс го е записал в дневника си: "При това горкият човек, съвсем естествено, реагира доста бурно".
На този етап Чърчил вече вижда, че ще е трудно и кралят да го придружава, затова решава да съкрати загубите. Той обявява "по най-оракулския си начин", че ще се нуждае от съгласието на кабинета да се разреши на краля да дойде с него на борда на "Белфаст", както и че той няма да може да препоръча даването на такова съгласие. Докато продължава тази тирада, на Ласълс му става ясно, че Чърчил все пак е решил самият той да отиде, при което си позволява изражението на лицето му да отрази ужасено неодобрение.
Или както го описва кралят: "Лицето на Томи се удължаваше все повече и повече". Чърчил очевидно нищо не забелязва, затова — макар с известни затруднения — Ласълс прекъсва отново разговора, обръщайки се към краля:
— Мислех си, сър, че няма да Ви е никак лесно да търсите нов министър-председател в средата на военна операция.
— А, това вече е уредено — делово отвръща Чърчил. — И без това не мисля, че рискът е 100 към 1.
Следващият ход на Ласълс е завоалирано да обвини Чърчил, че нарушава Конституцията: нито един министър на Короната няма право да напусне пределите на страната без съгласието на суверена. Съвсем по йезуитски Чърчил отговаря, че "Белфаст" не се брои "извън пределите", тъй като е британски военен кораб. Ласълс контрира, че все пак съдът ще се намира далеч извън британски териториални води, но и това не помага. Все едно да се опиташ да задържиш мъжки слон, като го дърпаш за опашката.