Масата в Потсдам е голяма и кръгла, около три метра в диаметър, и говорят, че била направена специално за случая от руски дърводелци. Масивното дъбово дърво е покрито, както е било и тогава, с дебел червен филц: може би в чест на руснаците, чийто червен флаг е издигнат над Берлин и които организират конференцията. Изглежда идеалното място за игра на покер. А единият от Тримата големи сякаш държи всички козове.
След четири години жестока война, в която нацистите и руснаците са се били гърло за гърло като кучета, е направо невероятно, че Сталин все пак успява да извади 6.4 милиона бойци само на европейския военен театър. Русия е загубила 20 милиона души — и въпреки това тя приключва войната като най-мощната военна сила в Европа.
В лицето на Сталин Съветският съюз има своя тиранин, дарен с дяволит поглед, абсолютен цинизъм и безпощадност. Вече видяхме как той се подиграва на Чърчил през 1942 г. заради "малодушието" на британската армия. Такъв е неговият стил: насмешка, ласкателство, натиск, убийство.
Сталин се издига на власт, след като ликвидира враговете си, а се задържа във властта чрез систематично изтребление на цели обществени прослойки — от царския офицерски корпус, през кулаците, контрареволюционерите, поляците — всеки, който застане на пътя му. На неговата съвест е кръвта на стотици хиляди хора още преди Втората световна война дори да е започнала. През ноември 1943 г. в Техеран Чърчил добива първи впечатления за вкуса му към убийствата, а също и за доста зловещата готовност на американците да му прощават лесно.
Разговорът на Тримата големи се обръща към Европа след Втората световна война. Сталин вече настоява Полша да бъде разделена надве и голяма част от тази страна да бъде погълната от Русия. След това, по време на вечерята, той очертава и плановете си за следвоенна Германия.
Сталин: "Петдесет хиляди германци трябва да бъдат убити. Генералният им щаб трябва да се ликвидира".
У. С. Ч.: "Нямам намерение да участвам в хладнокръвно клане. Онова, което се случва в огъня на боя, е съвсем друг въпрос".
Сталин: "Петдесет хиляди ТРЯБВА да бъдат разстреляни".
У. С. Ч. (вече със зачервено лице): "По-скоро бих предпочел да ме изведат сега и да ме разстрелят, отколкото да опозоря страната си".
Франклин Делано Рузвелт: "Имам предложение за компромис. Не 50000, а само 49000 да бъдат разстреляни".
При тази смехотворна размяна на реплики синът на президента — Елиът Рузвелт, се изправя и казва, че от сърце се съгласява с предложението на Сталин, а също, че е сигурен, че това ще получи пълната подкрепа на Конгреса. В този момент Чърчил напуска залата, абсолютно вбесен. С големи трудности успяват да го убедят да се върне.
Онова, което американците не разбират — или предпочитат да се правят, че не разбират — е, че Сталин се шегува само наполовина, а може би говори напълно сериозно. За Сталин е нищо да разстреля хладнокръвно 50000 души — той самият казвал, както твърдят, че това "не е трагедия, а статистика".
Ситуацията не е много по-розова и в Ялта през февруари 1945 г., когато Сталин неудържимо и невъзмутимо продължава да прокарва собствения си дневен ред: пълно съветско господство върху Източна Европа. По това време Рузвелт е вече много тежко болен, като дори често губи съзнание, а Чърчил просто не разполага с военна мощ, за да се противопостави на руските искания. Сталин е самото очарование, като комично се "хвали" с ограниченото си владеене на английския език ("You said it" (Ти го каза!) и "The toilet is over there" ("Тоалетната е ето там") са сред малкото, но изненадващо идиоматични изрази, които използва), но зад целия този чар все по-ясно лъсва истината. Русия ще запази всичко, получено благодарение на омразния пакт "Молотов-Рибентроп", и ще управлява цяла Източна Европа и Балканите — с изключение на Гърция ("Тази главня успях да изтегля от огъня — хвали се по-късно Чърчил, — …точно на Коледа")[33].
Балтийските страни преминават под влиянието на Русия. Полша също е дадена на Русия — Полша, страната, чиито суверенитет и цялост са причина за войната; Полша отново е предадена, принесена в жертва и разпокъсана, за да се угоди на един тоталитарен режим. Отново и отново Чърчил се оказва изолиран, тъй като Рузвелт застава на страната на руския диктатор.
Когато този велик американски президент най-сетне умира на 12 април 1945 г., Чърчил взема твърде удивителното от днешна гледна точка решение да не отиде на погребението му: удивително, когато човек се замисли за това колко важни са били техните отношения за успеха на Съюзническите сили, не чак толкова удивително, когато вземем предвид постепенното отчуждаване между двамата. Америка продължава да се пазари за британските военни заеми, настоявайки на своето, и носи отговорност за дразнещи дреболии като например спирането на износа на месо за Великобритания. Но основното различие е по въпроса за Сталин, Русия и следвоенния свят.