По-голямата част от избирателите вече може би не живеят в "къща в провинцията" — освен ако не са успели да скатаят един-два милиона — но това са и до днес идеалите, в които вярват американските и британски демократи. Ето това са каузите, за които Чърчил се е борил през целия си живот. Накрая стига до ключовия момент — "бомбата", която знае, че аудиторията му донякъде очаква: "Все още има заплаха за сигурността на света, заплаха за храма на мира; и тази заплаха е Съветският съюз". Той започва с настойчивото твърдение, че няма лоши чувства нито към руския народ, нито към своя "боен другар, маршал "Сталин"…
Ние разбираме, че руснаците имат нужда да бъдат спокойни за западните си граници, като отстраняват всяка възможност за германска агресия. Ние приветстваме Русия на нейното заслужено място сред водещите нации в света. Ние приветстваме нейния флаг сред моретата. И най-вече — ние приветстваме постоянните, чести и все по-широки контакти между руския народ от двете страни на Атлантика. И все пак — понеже съм сигурен, че вие бихте искали да ви представя фактите така, както ги виждам — смятам за свой дълг да изложа пред вас някои факти, свързани със сегашното положение в Европа.
От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо една желязна завеса се спусна през континента. Зад тази линия остават всички столици на старите държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София — всички тези прочути градове заедно с населението около тях се намират вътре в онова, което трябва да нарека "съветската сфера", и всички те, в една или друга форма, са не само подложени на съветско влияние, но и на много строги — а в много случаи и нарастващи — мерки на контрол от Москва. Само Атина — Гърция, с нейната безсмъртна слава е свободна да решава бъдещето си чрез избори в присъствието на британски, американски и френски наблюдатели. Доминираното от руснаците полско правителство бе насърчено да извърши огромни и зловредни посегателства срещу Германия и днес се осъществяват масови преселения на милиони германци в ужасяващи и немислими по-рано мащаби. Комунистическите партии, които бяха много малки във всички тези източноевропейски страни, получиха надмощие и власт, които изобщо не съответстват на тяхната численост, и навсякъде се стремят да постигнат тоталитарен контрол. Почти във всички случаи управляват полицейски правителства и — като се изключи Чехословакия — в момента в тези страни няма истинска демокрация.
И така той продължава своя tour d'horizon[35], включвайки почти всичко — от атомната бомба до ситуацията в Манджурия. Призовава за "специални отношения" между Великобритания и САЩ с тяхното "сходство във въоръженията и наръчниците с инструкции". Призовава за обединена Европа и братство между хората, за духовно велика Германия и духовно велика Франция.
Това е една великолепна реч и вдъхновяваща визия, но разбира се, точно антикомунистическите реплики влизат в новините. Чърчил е оплют като "алармист" — точно по същия начин, по който е оплют и заради това, че "преувеличава" заплахата от нацистка Германия. В Лондон Таймс отбелязва, че резкият контраст между западната демокрация и комунизма е "недотам радостен". Двете политически линии имали "много да научат една от друга", продължава нелепата уводна статия.
В Ню Йорк Уолспгрийт Джърнъл е потресен от предположението, че САЩ може да влязат в някакъв си нов период на тясно сътрудничество с Великобритания. "Съединените щати не желаят алианс — или каквото и да било, подобно на алианс — с която и да било друга държава", пише Джърнъл, което е доста абсурдно мнение, с оглед на това, което щеше да се случи само след няколко години. Суматохата нараства дотам, че Труман е принуден да даде пресконференция, на която по доста неприятен начин отрича, че Чърчил му е показал речта предварително.
В Москва следва неизбежно отхвърляне на всичко в речта, а Чърчил е изобразен като обезумял войнолюбец, размахващ ръчна граната. "С неговите зловещи расови теории за превъзходството на "англоговорещите народи" той е наследник на нацистите", пише Правда — един аспект, който изрично присъства и в интервю със самия Сталин.