От едната страна на алеята изведнъж се натъкваме на цяла група немски нудисти, изтегнати без капка свян на слънце: почернели от слънцето старци правят гимнастика, а млади жени по двойки си общуват мистично с природата.
Минава ми през ум колко различни са германците в някои отношения — все пак такава сцена не можеш да очакваш в Хайд Парк в неделния следобед, а в момента се намираме в берлинския му еквивалент. И въпреки това тези разголени и очевидно беззащитни хора са самото олицетворение на пацифизма и благостта на съвременна Германия.
Те гласуват за когото сами са решили. Говорят каквото си пожелаят. Слагат пиърсинг навсякъде по тялото си, където поискат. Вярват в капитализма на свободния пазар. Не се страхуват от почукване на вратата през нощта. Техният свят се е променил толкова много след падането на Стената. Тези любителите на слънцето са съвсем очевидно повече деца на идеологията на Чърчил, отколкото на Сталин.
Нали си спомняте кой търчеше из Белия дом както майка го е родила? Повече аргументи едва ли са нужни.
Неговите идеи преживяха изпитанията на времето, неговата вяра в свободата и демокрацията в крайна сметка победи. С онази реч във Фултън той помогна за оформянето на основната архитектура на следвоенния свят — трансатлантическия съюз, който през 1948 г. прерасна в НАТО и който беше неразделна част от окончателния разгром на комунизма в Русия и в цяла Източна Европа.
Освен това той беше сред първите, които формулираха една идея, застанала в центъра на тази архитектура на сигурността — визията за съществуващи в мир Франция и Германия и за обединена Европа. Това е една идея, която остава в някои отношения изключително спорна и до днес; а същото важи и за въпроса какво всъщност е разбирал Чърчил под "обединена Европа", какво е очаквал да се случи и каква роля да играе Великобритания в този процес.
Глава двадесета
Чърчил европеецът
Според мен истинското признание за пророческите способности на Чърчил е в това, че хората и до днес се позовават на него като арбитър по различни съвременни политически дилеми. От обемните томове на писанията му често се намира някакъв текст, който да легитимира определено становище или да утвърждава даден курс на действие — и този текст се размахва в полурелигиозен унес, сякаш проектът е бил посмъртно осветен от Чърчил — мъдреца и военновременния лидер.
Но няма друг въпрос, по който да са били провеждани толкова "спиритически сеанси" с неговия дух, колкото твърде оплетените дела в отношенията на Великобритания с Европа. Това е една тема, която тормози до един всичките му наследници на премиерския пост. В някои случаи проблемът е дотолкова обострен, че води до политическото им убийство — или поне опит за убийство.
Тъй като се върти все около възвишените въпроси за националния суверенитет, демокрацията и британската независимост в лицето на големия континентален съюз, Европа изглежда като един великолепен чърчиловски спор: точно от онзи тип, би си казал човек, който може да се реши чрез позоваване на героя от 1940 година.
Проблемът е, че на него се позовават и двете страни. Еврофили и евроскептици — и двете фракции вярват в него! И двете фракции го славят като свой пророк — а понякога споровете за това какво всъщност е искал да каже и какви са били намеренията му, бие по ярост всеки религиозен разкол.
През ноември 2013 г. например Мануел Барозу, по това време председател на Европейската комисия, произнесе реч, в която съвсем точно цитира какво е казал Чърчил през 1948 г. (и по-рано, между другото) за необходимостта от създаване на обединена Европа. Това предизвика порой от помия, излят от безбройните обитатели на евроскептичната част на интернет форумите.
Някои от тях директно нападат Чърчил, наричайки го даже "тлъста, лъжлива отрепка". Други пък защитават Чърчил, обаче плюят по сеньор Барозу. Може би бихме могли да обобщим цялостното настроение, като цитираме един от списващите евроскептици, който в коментарен сайт на вестник се подвизава със своя псевдоним stillpoliticallyincorrect[36].
Не ни трябват съвети от този второстепенен чуждестранен политик, който не е избран от никого и пред никого не се отчита [пише stillpoliticallyincorrect за Барозу]. Колкото по-скоро увисне от някой уличен стълб в Брюксел, толкова по-добре. Що не се разкара обратно в собствената си страна и да спре да ни раздава команди? Този го мразя и дано да пукне по-скоро заедно с останалите комисари на ЕС и повечето евродепутати — включително всички чужденци измежду тях! След това ще можем да изритаме всички крадливи чужденци, които нямат право да са тук.