Като оставим настрани качеството на аргументите, които той (обзалагам се, че е "той") представя, тук има осезаема ярост — сподавена жлъч — заради самата идея, че този португалец изобщо споменава покойния Уинстън Чърчил, за да се оправдае програмата на европейската интеграция.
В представите на повечето такива хора Чърчил сигурно е олицетворение на неотстъпчивия английски булдог с неговата изявена независимост. Откъде накъде някакви си еврофедералисти ще си го присвояват?
За да видим произхода на тази вражда, трябва да вникнем в мислите на самия Чърчил и да разберем какво има предвид под "европейска интеграция", какво иска да получи от нея и каква роля е видял за Великобритания. Нека се върнем към прословутия дебат в първите дни на месец юни 1950 г., когато Камарата на общините се бори да преглътне плана "Шуман" — едно внезапно и дръзко предложение от бившия френски министър-председател, на когото е кръстено начинанието.
Обединеното кралство е поканено от Франция да се присъедини към преговорите с Германия, Италия и Бенелюкс за създаването на нов наднационален орган, който да упражнява надзор над общите европейски пазари за въглища и стомана. Тази организация ще има Върховен орган — предшественика на Европейската комисия. В него ще участват представители на националните парламенти и съвет на министрите — прелюдия към бъдещия Европейски парламент и Съвета. Организацията ще има съд — началото на всемогъщия Европейския съд в Люксембург.
С други думи, канят Великобритания да помага при самото раждане на Европейския съюз. Глината още е мокра. Формата все още не е определена. Това е моментът, в който Великобритания би могла да се намеси решително, да приеме поканата от Франция и двете страни заедно да хванат кормилото.
Вместо това обаче лейбъристкото правителство се отнася подозрително, ако не и враждебно. Великобритания все още е най-големият производител на въглища и стомана в цяла Европа — защо трябва тези отрасли да станат подвластни на някаква си неизвестна система на европейски контрол? "Миньорите от Дърам няма да го понесат", коментира един министър от лейбъристкия кабинет. И така, правителството на Атли казва на французите да си гледат работата.
Изпраща се писмо до М. Шуман, в което се изразява благодарност за интересните идеи, но любезно се отказва участие в разговорите. В съзнанието на мнозина и от двете страни на Ламанша това е абсолютно критична, повратна точка в историята на Великобритания и Европа. Именно тогава ние изпуснахме европейския автобус, влак, самолет, велосипед и т. н. Минава почти четвърт век, преди Великобритания най-накрая да се присъедини — като за това време структурите на ЕС вече са създадени и имат традиции по начин, който не е по вкуса на Великобритания, и то заради пуристките понятия за национален демократичен суверенитет.
Онова, което Чърчил казва в рамките на дебатите по плана "Шуман" — като лидер на опозицията — очевидно е от жизненоважно значение за разбирането на неговите инстинкти. Първото, което човек забелязва в парламентарните му прояви през този период, е, че той буквално клокочи от енергичност. Продължава да обикаля целия свят и да изнася огромни, добре обмислени изказвания по геополитика. В момента пише военните си мемоари и съвсем скоро му предстои да получи Нобелова награда за литература.
Вече е почти на седемдесет и пет години и въпреки това се изказва безброй пъти в парламента — почти всеки ден, по всяка тема — като се започне от таксите за превоз на товари по жп линията и се мине през Бирма, Корея, риболовната промишленост и как работят микрофоните, които току-що са инсталирали в Камарата.
Интересно е човек да прочете стенограмите от дебата за плана "Шуман" и да види, че възрастта изобщо не е заглушила гласа му. Министър на финансите е сър Стафорд Крипс (строгият човек, който — почти смехотворно — излиза като негов съперник по време на войната), като именно на Крипс се пада да защити отрицателната реакция на правителството към Шуман. Чърчил направо го "взема за мезе". "Пълни щуротии — крещи той. — Глупости!"
В един момент се налага горкият Крипс да го помоли да има любезността да се успокои или да излезе и да продължи разговор си навън — като някакъв вбесен учител по химия, който се кара на най-палавото момче в класа. Когато Чърчил се изправя да говори в 17:24 ч., той вече е изслушал дебат, който е… почти идентичен с европейския дебат днес.
Евроскептичните депутати от лейбъристите са отхвърлили идеята този "Върховен орган" да има бюрократичен контрол върху нововъзникващия общ пазар и да може да действа без стриктното одобрение на националните правителства. "Кои са тези хора? — пита един депутат от лейбъристите. — С какво право ще ни казват какво да правим?"