Това е текст, който бе издигнат и размахван като доказателство, че Чърчил е бил горещ федералист, вярващ в Съединени европейски щати. Но има и още. За първи път той споделя своя визия за Европейския съюз през 1930 г., след като е пътувал в САЩ — и е бил силно поразен от липсата на граници и мита, както и от начина, по който единният пазар помага за икономическия растеж. Тогава той пише статия, озаглавена "Съединени европейски щати", дори му се приписва оригиналното авторство на фразата.
През октомври 1942 г., в най-тежкото време на войната, той пише писмо до Антъни Идън, в което очертава визията за следвоенния свят. Най-добрата надежда е Съединени европейски щати без Русия, в които границите между народите на Европа ще "бъдат сведени до минимум и ще бъде възможно неограничено пътуване". След войната той прави серия от речи за съюза на Галия и Тевтония, основите на Храма на мира и така нататък. В Цюрих през 1946 г. Чърчил заявява:
Ние трябва да изградим под някаква форма Съединени европейски щати… Структурата на Съединените европейски щати, ако е стабилно и правилно изградена, ще бъде такава, че да направи материалната мощ на една държава по-малко важна… Ако отначало не всички държави от Европа желаят или могат да се присъединят към съюза, ние все пак трябва да упорстваме и да съберем и съчетаем онези, които желаят и които могат.
Но кои са тези държави? Дали той е смятал, че Великобритания трябва да бъде част от тях? Понякога изглежда точно така. През май 1947 г. той изнася реч в "Албърт Хол" в Лондон — обръща се към събралото се множество като председател и основател на Движението за обединена Европа, за да "представи идеята за обединена Европа, в която нашата страна ще играе решаваща роля". С несъмнена категоричност той заключава, че "Великобритания ще трябва да играе пълноценна роля като член на европейското семейство".
През май 1950 г. в своя реч в Шотландия той дори заявява, че има принос към самото зараждане на плана "Шуман"; отново ясно повтаря, че Великобритания трябва да бъде част от програмата.
Повече от четиридесет години съм работил с Франция. Още в Цюрих апелирах към нея да си върне водещата роля в Европа, като протегне ръка на Германия, за да я върне обратно в европейското семейство. Сега разполагаме с предложението, което мосю Шуман, френският министър на външните работи, е направил за интеграцията на френската и немска минна и стоманодобивна промишленост. Това би било важна и ефективна стъпка за предотвратяване на нова война между Франция и Германия и приключване най-сетне на 1000 години войни между гали и тевтонци. Сега Франция е поела инициативата по начин, който надхвърля предишните ми надежди. Но това само по себе си не е достатъчно. За да може Франция да работи с Германия при равнопоставени условия, ние трябва да сме заедно с Франция. Основното условие за възстановяването на Европа е Великобритания и Франция да застанат заедно — с цялата си мощ и с всичките си рани, а след това тези два народа да протегнат ръка към Германия при честни условия и със силното и милостиво желание да гледат напред, а не назад. Векове наред Франция и Англия, а в последно време Германия и Франция, разкъсват света с борбата помежду си. Те само трябва да се обединят заедно, за да се превърнат в доминиращата сила в Стария свят и да станат център на обединена Европа, около която всички останали страни биха могли да се привлекат. Но към всичко това нека добавим и силното одобрение на великата световна сила, която се роди от другата страна на Атлантика и се показа в своя час на надмощие загрижена само да направи допълнителни жертви за каузата на свободата.
Една обединена Европа, с други думи, не е само добра за Франция и Германия, и Великобритания: Америка иска същото.
Мога да цитирам и други откъси от други речи — в Брюксел, Страсбург, Хага (много от тях завършват със сълзи в очите на Чърчил, бурни овации от неговата европейска аудитория, като поне една от тези речи е изнесена на неговата великолепна версия на френския език), но се надявам, че приведох достатъчно аргументи. Даже да затворите едното си око и да слушате само с половин ухо, лесно ще разберете защо Чърчил е един от почитаните като божества родители на Европейския съюз.