"… Ние приехме идеята, че някой ден, по някакъв начин, далеч в бъдещето, при условията на справедливост и икономическо благоденствие там наистина може да изникне голяма еврейска държава, в която живеят милиони, което значително надхвърля настоящите жители на страната…" (Днес виждаме, че тази визия се е сбъднала. Има повече от осем милиона израелски граждани, от които 75 на сто са евреи.)
Разбира се, че е правилно да се защитят арабите, казва той пред комисията Пийл, и че не е правилно евреите да не ги наемат на работа; но той считал ционисткия проект за нещо изначално прогресивно, просветено и цивилизационно. Няма логика да се позволи на арабите да застанат на пътя на този напредък, когато в крайна сметка той ще бъде от полза за всички.
"Не искам да кажа, че кучето в яслите има върховно право върху тези ясли", казва той. Това е все едно да обявиш, че Америка трябва да се запази само за местните индианци или Австралия — за аборигените. Това, по негово мнение, е абсурдно — едно истинско престъпление срещу отколешните му концепции за социално подобрение.
Във всеки случай той отрича да е внасял "чуждестранна раса" в Палестина. "Ни най-малко", казва той: точно арабите са били завоевателите. Чърчил посочва, че по времето на Христос населението на Палестина е много повече — и хората са били предимно евреи. Всичко това се променя през седми век след новата ера. "Когато започва настъплението на мохамеданството в световната история и ордите на исляма превземат тези места, те всичко разбиват, всичко унищожават. Виждали сте терасите по хълмовете, които са били обработвани, но които при управлението на арабите са се превърнали в пустиня."
Комисията притиска Чърчил: кога според него тази тенденция може да се обърне? Кога евреите ще станат отново мнозинство? "Британското правителство е съдията и би трябвало да си запази властта да бъде съдия."
Ето я поредната му проява като прекален оптимист, а защо не романтик — и самият той донякъде е знаел това. Великобритания просто не е имала необходимата мощ да остане в Палестина достатъчно време, за да осигури траен мир между евреи и араби.
Когато Чърчил става министър за колониите през 1921 г., той носи отговорност за най-голямата империя, която светът някога е виждал, но чиито финанси вече са опънати до скъсване. Каква е била неговата мисия при изпълнението на британския мандат в Месопотамия? Да, отчасти целта е била да осигури петролните интереси — макар че е интересно да отбележим, че близкоизточният петрол все още не е имал днешното господство в британското стратегическо мислене. През 1938 г. 57 на сто от британския петрол идва от Америка, а само 22 на сто — от Близкия изток.
Неговата основна цел е да се намалят разходите за осигуряване на охраната на едно място, което той описва по начин, който едва ли би зарадвал днешните иракски власти — като "двайсетина кирпичени села, притиснати между блатиста река и зловеща пустиня, обитавани от няколкостотин полуголи семейства, които обикновено гладуват". За какво да хабим пехота заради тази дупка, казва той, когато пехотата може да е в Индия? Затова той орязва значително военните разходи и решава да използва Кралските ВВС, които могат лесно да изпълнят британски цели чрез бомбардировки. Това води до някои много грозни епизоди по-късно, за които той не е пряко отговорен и за които изразява искрено съжалените, при които британските самолети бомбардираха цивилни.
Освен това той настоява (точно така, както се досещате) за използването на газ — точно грехът, заради който светът най-силно намрази Саддам Хюсеин. За щастие, тази му амбиция не се осъществява, въпреки че той протестира: "Не мога да разбера защо трябва да се смята за съвсем нормално да се убиват хора с куршуми, а същевременно да е варварство, ако ги накараш да се разкихат".
Каквото и да реши Великобритания да направи в Месопотамия, той винаги настоява то да стане възможно най-евтино: дори в един момент предлага Багдад да бъде напълно изоставен и да се намалят разходите до само 8 милиона лири на година чрез ограничаване на мандата до Басра в южната част.
Въпросът е, че Великобритания не иска да продължи да държи тези територии само заради някакво желание за престиж или колониално перчене. Преди още да стане министър на колониите, Чърчил предлага през 1919 г. мандатите и за Месопотамия, и за Палестина да се прехвърлят на Турция, а след това, когато има вече известен опит с Ирак, той казва: "Мразя Ирак и ми се иска никога да не бяхме стъпвали там. Това е все едно да живееш върху кратера на неблагодарен вулкан" — думи, на които ръководените от САЩ коалиционни сили можеха да обърнат малко повече внимание преди нахлуването през 2003 г.