Чърчил със сигурност разбира и отхвърля опасностите на ислямския екстремизъм, но той не може да бъде обвиняван за провала на арабското лидерство. Може би единственият начин да се сложи край на вътрешния и религиозния конфликт в сложната схема на Близкия изток, е да се създаде нова Римска империя заедно с безмилостното насилие на проконсулите и система за задължителна лоялност към централната власт. Това би било неприемливо по много причини — а и не действа добре още за самите римляни (които отнасят страхотен пердах близо до Багдад).
Всъщност идеалите на Чърчил помагат не да се продължи Британската империя, а да се гарантира, че тя напуска териториите по относително достоен и ефективен начин. Един от парадоксите на живота му е, че Чърчиловите цели за свободата и демокрацията се възприемат от самите народи на империята, които повеждат кампания за собствената си независимост.
Както посочва Ричард Той, Атлантическата харта от 1941 г. може да не е направила особено впечатление във Вашингтон, но е била чута от Нелсън Мандела и други африкански лидери.
Когато застава на борда на яхтата през 1961 г., определено има аргументи да се твърди, че Чърчил и страната му вече са по-мънички. Той е стар и немощен; Великобритания е фалирала от войната и със значително намалена финансова и военна мощ — резултат, който със сигурност е бил очакван от американците.
В собствената му страна милионерите са вече толкова малко на брой, че трябва да разчита на гостоприемството на кариерист с не особено чисто минало като Аристотел Онасис. Той стои под дългата сянка на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, пред която Биг Бен в Лондон изглежда като детска играчка — също толкова, колкото американският бюджет за отбрана кара тези на цяла Западна Европа, заедно с Великобритания, да изглеждат нищожни.
Той знае, че съдбата на света вече лежи в ръцете на Америка — и е прав. В рамките на нашия живот на американците се падна отговорността да се опитат да удържат положението в Палестина, да преговарят с израелците, да се опитат да се справят с неблагодарния вулкан, наречен Ирак. Като британски империалист той неизбежно се проваля. Като идеалист обаче напълно успява.
Тази удобна концептуална елизия за "англоговорещите народи" помага идеите на Чърчил да достигнат до цял свят. Англоговорещите народи сега са далеч по-многобройни от народите на старата Британска империя — може би 2 милиарда, и продължават да се увеличават всеки ден. Има повече англоговорещи хора от китайски произход, отколкото англоговорещи в Англия, дори и Комисията на ЕС през последните десет години неофициално прие английския език за работен.
По света има повече демократични държави и по-малко войни. Каквото и да е отношението ви към водената от САЩ империя на свободните пазари и свободната търговия, те успяха да отърват милиарди хора от бедността. Това са все идеали, за които Чърчил се е борил и които той определя като общи за Великобритания и Америка.
Тези нощи на борда на "Кристина" са последният път, когато той вижда родината на майка си. На следващия ден го откарват до летище "Айдълуайлд"[39] и той се качва на полета за дома. На борда са осигурени две бутилки коняк, седем бутилки вино, една бутилка бренди и килограм сирене "Стилтън". Сигурно са му били достатъчни.
Яхтата "Кристина", между другото, беше продадена от закъсалото за пари гръцко правителство. Сега можете да я видите на док в Източен Лондон.
Могат да я видят и хора от целия свят в един град, където се говорят 300 езика. Чърчил не само промени голяма част от света; по времето, когато напуска поста, той вече е започнал един процес — вероятно не съвсем умишлено — за създаване на съвременна мултикултурна Великобритания.
Глава двадесет и втора
Значението на неговото име днес
Ако някога дори за миг сте се съмнявали в силата на любовта между Уинстън Чърчил и Клементин, добре е да погледнете безбройните запазени бележки и любовни писъмца, които двамата си изпращат през целия си брачен живот. В деня на седемдесет и осмия й рожден ден, през 1963 г., той й пише следното:
Любима моя, пиша ти само за да изпратя най-съкровената си любов и стотици целувки към теб. Аз съм доста скучен и нищожен драскач; но с думите, които изписвам, оставям сърцето си на листа.