Твой винаги и завинаги У.
Той е вече на осемдесет и осем и в други писма се оплаква, че е загубил този тъй любим начин на изразяване — и отбелязва удивлението си от бързината на околните. Продължава да ходи в Камарата на общините, макар че останалите депутати са направо шокирани от това колко немощен е станал. Едва след доста сериозно настояване от Клементин той най-сетне се съгласява да не се кандидатира за преизбиране и на 24 юли 1964 г. отива в парламента за последен път.
Само като си помислите за всички наказания, които е понесло тялото му — и за токсините, които е поглъщал през целия си живот — ще видите в това дълголетие разкрит целият му характер: инстинктът му да се държи, да продължи да се бори, никога да не отстъпва. Но също така той вече знае, че работата му е завършена, че кариерата му започва да се слива с историята. Както казва на дъщеря си Даяна: "Животът ми приключи, но все още не е свършил". Обича да говори с мрачни думи за собствените си постижения — вероятно защото е очаквал да му отвърнат с комплименти. Всъщност няма право на такова мрачно настроение.
В онези дни наследството му се вижда навсякъде, а името му е известно на всички нива в обществото. През тази година учениците вече завършват Чърчил Колидж в Кеймбридж. Села и градове във Великобритания кръщават пътища, улици и площади на него и те носят името му и до днес. Когато той напуска Камарата на общините през 1964 г., младият Джон Уинстън Ленън празнува продажбата на 1.5 милиона копия от плочата си, озаглавена "Искам да държа ръката ти".
Ленън е роден през октомври 1940 г. — годината на най-голям риск за страната, водена тогава от Чърчил. Повече от десет години Чърчил работи в Камарата на общините с един човек, който през 1964 г. става министър на отбраната — Денис Уинстън Хийли. Хийли е роден през 1917 г. в семейството на почитатели на Чърчил в Мотингам, Югоизточен Лондон — и влиза в Камарата на общините през 1952 г., отличавайки се от останалите кандидати с това, че при раждането си е кръстен на мъжа, който все още служи като министър-председател; дори само това ни казва достатъчно за невероятната дълговечност на Чърчил.
Може ли някой да счупи рекорда на Хийли, който е кръстен на Чърчил през 1917 година, когато той е бил само на четиридесет и две? Разбира се — запознайте се с Уинстън Греъм, автор на романите "Полдарк", който е роден в Манчестър през 1908 г. — годината, когато Чърчил печели Северозападен Манчестър на изборите, годината, когато той влиза в кабинета на възраст тридесет и три години като председател на Съвета за търговията и започва своята кампания за създаване на трудови борси и край на експлоатацията на детски труд.
В цяла следвоенна Великобритания, а и по света има стотици, ако не и хиляди млади Уинстъновци — много от тях от афрокарибски произход — които със сигурност са кръстени на военновременния премиер.
Съименници на Чърчил могат да се намерят и в много произведения на литературата — Уинстън Смит, герой на антиутопията на Джордж Оруел "1984". От известните филмови Уинстъновци можем да споменем "Криминале" и самоуверения мистър Уинстън Улф, изигран от Харви Кайтел, който е извикан да разчисти бъркотията, когато Джон Траволта случайно пръсва мозъка на един човек на задната седалка на колата.
Има нощни клубове, барове и кръчми, кръстени на Чърчил — около двадесет пъба във Великобритания носят неговото име и образа му, подобен на булдог — много повече, отколкото са кръстени на която и да било друга съвременна фигура.
Понякога е лесно да се разбере семиотичната функция на името: човек ясно вижда защо собственик на кръчма би я кръстил "Чърчил". Той е може би най-голямата в света реклама за ползите от алкохола. Но защо има и агенция за компаньонки, наречена "Чърчил"? И какво друго предлагат, освен кръв, тежък труд, сълзи и пот?
Онзи ден карах колелото си през Хеърфийлд, в селските райони далеч на запад от Лондон, и се натъкнах на бръснарница "Чърчил". Надникнах вътре и видях един татуиран симпатяга с обица, на когото бръснеха врата, както и маслен портрет на Чърчил с шапка. Защо ли, попитах се аз, някой би сложил картина на Уинстън Чърчил в малка бръснарница? Той има много добри качества, но някак си не е известен с хубавите си прически — точно обратното.
Тогава ми хрумна, че разбира се, има милиони мъже по света, чиято прическа много не се различава от тази на сър Уинстън. "Хей, плешивецо — сякаш искаше да каже бръснарница "Чърчил", — и ти можеш да бъдеш герой! Влез при нас и поне подстрижи като хората каквото е останало на главата ти."
Каквото и да е наречено с марката "Чърчил" — а тя се използва за какви ли не неща — асоциациите са предимно положителни, но не само.