Глава двадесет и трета
Факторът Чърчил
Истината е, че макар да обичам да пиша и размишлявам за Уинстън Чърчил, трябва да призная, че понякога ме обхваща истинско страхопочитание. Бързам да кажа, че винаги е изключително приятно, но когато човек се опита с няколко думи да отдаде дължимото на живота му, той остро осъзнава, че си има работа с гений, и то гений с невероятна енергия и плодовитост.
За онези от нас, които що-годе са се опитали да направят дори само някои от нещата, които е направил той, това е доста смазващо преживяване. Ако някога ви се е искало да станете политик или журналист, или историк, или дори художник — започвате да се чудите откъде, за бога, у него са се намерили всички тези таланти.
И ето, моят дълъг обяд с внука на Чърчил, Никълъс Соумс, вече е към своя край. Сервитьорката в "Савой" донася сметката — също доста чърчиловска по мащаби, и аз се опитвам да си отговоря на този последен голям въпрос. Дядо му е бил човекът, който промени историята, като започва да използва петрол вместо въглища в бойните кораби. Та какъв вид гориво е задвижвало Чърчил, различно от нас, останалите? Какво му е давало тази невероятна енергия?
Соумс поразмишлява малко, а след това ме изненадва с отговора, че дядо му бил обикновен човек. Правел това, което и други англичани обичат да правят: да се занимава с разни дреболии вкъщи, хобита и така нататък. "Знаеш ли, в много отношения той е съвсем нормален, семеен тип човек", казва.
Да, отговарям, но нормалните, "семеен тип" хора обикновено не успяват да публикуват текстове с обем, който надминава Шекспир и Дикенс, взети заедно, не успяват да спечелят Нобелова награда за литература, да убият безброй врагове във въоръжени конфликти на четири континента, да заемат почти всички важни постове в държавата, включително премиер (два пъти), да са почитани като основни фигури за победата в две световни войни, а след това картините им посмъртно да се продават за един милион долара. Опитвам се да открия къде в крайна сметка е източникът на цялата тази психическа енергия.
Какво всъщност искаме да кажем с думите "духовна енергия"? Това каква категория е — психологическа или физиологична? Дали е бил генетично или хормонално надарен с някакъв превъзходен процес на "вътрешно горене", или всичко произтича от психологическата му подготовка в детството? Или може би е смесица от двете. Кой знае — предполагам, това зависи от вашия отговор на въпроса "дух-тяло".
Спомням си, когато бях на петнадесет, четях едно есе от психолога Антъни Стор, в което той твърдеше, че най-голямата и най-важна победа на Чърчил е победата над самия себе си.
Неговата теза беше, че Чърчил винаги е осъзнавал, че е дребен, смятан за страхливец в училище — спомняме си епизода, когато другите момчета го замерят с топки за крикет, а той бяга. И така, със силата на волята си той решава да победи малодушието си и своето заекване, да стане 40-килограмовият слабак, който вдига гирички, за да постигне тялото на Чарлс Атлас. След като е успял да победи собственото си малодушие, казва авторът, вече е лесно да победи всичко останало.
Винаги съм смятал, че този анализ е съвсем приемлив, но някак ни вкарва в омагьосан кръг. Ето какво искам да кажа: защо е решил да овладее страха си? Дали наистина е бил страхливец? Дали страхлив ученик би могъл да нарита сламената шапка на ужасния директор, докато стане на парчета?
До този момент, предполагам, повечето читатели вече са събрали достатъчно информация, за да си създадат доста добра представа за психологията на Чърчил, така че може би и не е нужно да продължаваме с разясненията.
Та каква е основата, от която тръгва? Баща му е важен фактор, това няма съмнение. Болката от хладината и критиките на Рандолф, страхът да не изпълни очакванията, необходимостта след навременната му смърт (от гледна точка на Уинстън) да отмъсти и да го надмине. След това и майка му — леле, каква жена! Джени очевидно играе решаваща роля заради начина, по който побутва и помага на Чърчил, след като неговата слава е поне отчасти и нейна слава в края на краищата. Можем само да гадаем до каква степен тя е била причината за неговата храброст и героизма му при Малаканд, само като си помислим, че вероятно се е наложило майка му да спи с Биндън Блъд, за да го прати изобщо на това място.
Нека вземем предвид и общия исторически контекст, в който той се появява. Той е роден не само когато Великобритания е на върха на славата си, но и когато неговото поколение разбира, че ще са нужни свръхчовешки усилия и енергия, за да се поддържа тази империя. Самото това усилие прави викторианците някак си по-големи хора, отколкото сме ние сега, направени в по-голям мащаб.