1933 Хитлер е избран за канцлер на Германия
1935 Стенли Болдуин става министър-председател
1936 Криза с абдикацията
1937 Невил Чембърлейн става министър-председател
1938 Споразумението от Мюнхен
1939 "Чърчил се завръща!" — назначен е за Първи лорд на Адмиралтейството
Подписан е пактът "Молотов-Рибентроп", 23 август
Хитлер напада Полша и започва Втората световна война, 1 септември
1940 Чърчил заема поста министър-председател, 10 май
Чърчил убеждава кабинета да продължи битката, 28 май
Евакуацията при Дюнкерк, май — юни
Падането на Париж, юни
Установен е режимът Виши във Франция, 22 юни
Чърчил разпорежда атака срещу френския флот в Мерс ел Кебир, 3 юли
Започва битката за Британия, 10 юли
1941 Британските войски напускат Гърция, 30 април
Хитлер нарушава пакта "Молотов-Рибентроп" и дава начало на операция "Барбароса", 22 юни
Подписана е Атлантическата харта, 14 август
Япония бомбардира Пърл Харбър, въвличайки САЩ във войната, 7 декември
1942 Падането на Сингапур, февруари
Започва битката при Сталинград, 22 август
Битката при Ел Аламейн, ноември
1943 Настъпление в континенталната част на Италия, 3 септември
Първа квебекска конференция, август
Техеранска конференция, ноември
1944 Десантът в Нормандия, 6 юни
Втора квебекска конференция, септември
1945 Ялтенска конференция, февруари
Умира Франклин Д. Рузвелт, 12 април
Хитлер се самоубива, 30 април
Ден на победата в Европа, 8 май
Потсдамска конференция, юли
Консерваторите губят общите избори и Чърчил слиза от премиерския пост, юли
Край на Втората световна война, 2 септември
1946 Описва Желязната завеса в ключова реч във Фултън, Мисури, 5 март
Произнася речта "Съединените европейски щати" в Цюрих, 19 септември
1951 Торите печелят общите избори от 1951 г. и Чърчил се връща като министър-председател, 25 октомври
1953 Чърчил получава тежък инсулт, юни
1955 Оттегля се от поста министър-председател, 6 април
1961 Посещава САЩ за последен път на яхтата на Аристотел Онасис — "Кристина"
1963 Обявен за първия почетен гражданин на Съединените щати от Джон ф. Кенеди
1964 Отказва се от изборите за депутат от Удфорд, 15 октомври
1965 Умира точно седемдесет години след смъртта на баща си, 24 януари
Благодарности
Тази книга е плод на труда на моя страхотен редактор Рупърт Ланкастър от "Ходър". Преди няколко години той се свърза с управляващите наследството на Чърчил — Churchill Estate, с предложение да се отбележи 50-годишнината от смъртта на сър Уинстън. Оказа се, че хората от Churchill Estate също обмислят нещо подобно и че аз съм подходящ да го свърша, затова благодаря на Рупърт и Гордън Уайз и на всички останали от Churchill Estate и свързаните с него организации. Благодарност дължа, разбира се, на моя чудесен агент Наташа Феъруедър, както и на американския ми редактор Ребека Сейлтан за мъдрите съвети, благодарение на които Чърчил ще стане достояние на всички англоезични народи.
За мен беше чест да се трудя в "лозето на Чърчил", ако ми позволите да използвам тези хубави думи на Мартин Гилбърт — длъжен съм да отбележа и колко задължен се чувствам към всезнаещия д-р Алън Пакууд от "Архивите на Чърчил", който нямаше проблем да отговаря на обажданията ми и в най-неудобните моменти, докато води децата на плуване например, и който ме насочи къде да открия най-различни изумителни документи.
Благодаря за насоките, които получих от великолепния персонал и кураторите в Чартуел, сградата на Военния кабинет и двореца Бленхайм.
Андрю Робъртс ми даде два дълги и добре полети с алкохол урока на Хертфорд Стрийт № 5.
Дейвид Камерън направи чудеса, за да видя точните места на някои важни срещи през май 1940 г.
Никълъс Соумс и Силия Сандис от фамилията Чърчил много ми помогнаха с разговори за дядо си, а една от главите написах в дома на правнука на Чърчил, Хюго Диксън, в Гърция.
Преди всичко обаче тази книга нямаше да бъде написана без енергичната изследователска работа и насърчението на великия Уорън Доктър (или доктор Доктър, както го наричаме в нашето семейство) от Тенеси и Кеймбридж. Заедно с него обходихме и разгледахме всичко — от бункера на Чърчил и спалнята му до бивака, в който е бил през Първата световна война, като цялото това упражнение се превърна във вълнуващо и колоритно пътешествие благодарение на неизчерпаемите знания на Уорън.
Една прословута мисъл на Чърчил гласи: "Писането на книга е приключение. В началото е весело и забавно, като детска играчка. После книгата се превръща в любовница, сетне в господар, а накрая — в тиранин. При последната фаза, точно когато си готов да се примириш, че завинаги ще бъдеш роб, успяваш да убиеш чудовището и да го хвърлиш на публиката".