Малко след това Антверпен пада и в общи линии остава възприетото тогава схващане, че намесата на Чърчил е била безсмислен егоистичен акт, който демонстрирал — по думите на Морнинг Поуст — че той е "негоден за поста, който заема". Негоден или не, той все пак остава на поста си — Първи лорд на Адмиралтейството — достатъчно дълго, за да организира едно, според противниците му, епично и безпрецедентно военноморско бедствие — истински подвиг на некомпетентността, което кара военните неудачи от Кримската война да изглеждат като брилянтно планирана операция. Това е опит да се заобиколи по фланга оформилата се мъртва точка на Западния фронт, който завършва не само с унижение за британските въоръжени сили, той струва живота на толкова много австралийци и новозеландци, че до ден днешен експедицията им към Турция, състояла се през 1915 година, е основна причина за антибритански чувства и нападки срещу "старата родина" от другата страна на океана.
Галиполи, или Дарданелите, е вероятно причината за най-яростни атаки срещу Чърчил, а през 1940 година спомените вероятно са още достатъчно пресни, за да повлияят на отношението към него и да събудят съмнения дали той е подходящият човек да поведе страната по време на война. Дори и онези, които смятат, че е брилянтен лидер — а повечето хора все пак виждат това — често остават смаяни от привидната липса на разсъдливост, склонността му да преувеличава, да се вълнува прекалено много, достигайки дори до истерия. През 1931 г. той толкова остро реагира на перспективата за независимост на Индия, че нарича Махатма Ганди "полугол факир" — и тези думи със сигурност не са забравени в Индия и до днес.
Чърчил разтълкува погрешно общественото мнение в отношението му към абдикацията през 1936 г., като открито защитава тезата, че кралят на Англия може да се ожени за всяка жена, която му е на сърце, независимо дали е разведена американка, или не — инак какъв изобщо смисъл има да е крал? В един момент той пламенно говори в защита на Едуард VIII — който, доста парадоксално, е пронацистки настроен и съответно би създал всякакви проблеми на Чърчил, ако бе останал на трона — когато с освиркване прекъсват изказването му и той губи контрол върху Камарата.
Враговете му го обвиняват в титаничен егоизъм, желание да яхне всяка вълна или дори вълничка, до която може да се докопа, и да се носи по нея толкова дълго, че даже не забелязва как тя отдавна се е превърнала в пяна на плажа. Когато враговете на Чърчил го слушат да се "пени" срещу Хитлер и опасностите от превъоръжаването на Германия, те просто го възприемат като човек, който се е пенил преди и няма да спре да го прави и в бъдеще — и това "пенене" се е превърнало в част от пейзажа — подобно на дърдорковците в Хайд Парк, които винаги намират за какво да произнасят речи.
Трябва да признаем, че тази му репутация не е съвсем незаслужена. Има си причина да го смятат за арогантен и "малко чалнат", защото до известна степен това е вярно: поведението му наистина е водено от готова да се изправи дори срещу смъртта вяра в самия себе си, а понякога и склонност да отиде в крайности, които почти никой не смята за разумни. А защо се държи по този начин?
През ранната си кариера той не просто се смята за неблагонадежден, а за неблагонадежден "по рождение". Роден е под доста съмнителна звезда.
Само преди дни се озовах в самата стая, точно до леглото, където се е случило това знаменателно събитие. Един коридор (всъщност няколко коридора) ме делеше от зала, където се вихреше огромно тържество по случай шестдесетата годишнина на финансист, известен като "царя на хедж фондовете" на 21-ви век.
— Само да попитам — казах аз, докато ни приканваха към първата стройна редичка сервитьорки, понесли табли с шампанско, — дали бихте ни показали стаята, в която е роден Чърчил?
Една мила икономка ни преведе по страничния коридор и влязохме в малка квадратна стая на приземния етаж.
Със затварянето на вратата шумовете от тържеството заглъхнаха и аз ясно си представих, че сме се върнали 140 години назад във времето, към шума и блясъка на друго пищно тържество. Ако премрежиш очи, почти виждаш газови лампи вместо електрическите, на стената са същите тапети с флорални мотиви, същият весел огън в камината, същите купи и кани, украсени с родовия герб на Марлборо.
Виждах всичко с перфектна яснота: палтата на празнуващите, набързо избутани от леглото, каните, пълни с топла вода, а на леглото — наедрялото тяло на Джени Чърчил с такива силни родилни болки, че са се отказали да се опитат да я качат на горния етаж. Тя е само на двайсет години, но вече известна като една от най-красивите млади жени в лондонското висше общество.