Онзи ден тъкмо си купувах пура от летището на една близкоизточна държава, чиято територия сигурно е била "разкроена" точно от Чърчил. Забелязах, че пурата носи марката "Сан Антонио Чърчил", и попитах продавача в безмитния магазин дали знае кой е този Чърчил. Човекът внимателно прочете името, а аз му показах как се произнася.
— Шършил? — рече той, явно това нищо не му говореше.
— През войната — поясних аз — Втората световна.
Стори ми се, че нещо започна бавно и засега доста неясно да изплува в спомените му.
— Стар лидер, да? — попита човекът. — Да, може би, струва ми се. Не знам. — Той сви рамене.
Рекох си — няма какво да му се смея, след като днешните британски ученици знаят почти толкова за Чърчил. Младежите, които внимават в час, остават с впечатлението, че той е "онзи, дето водил война с Хитлер, за да спаси евреите". Обаче много повече млади хора, както показва наскорошно проучване, смятат, че Чърчил е името на… кучето от една популярна британска реклама на застраховки.
Намирам това за много срамен факт — и то най-вече защото съм сигурен, че колоритен чешит като него със сигурност би се харесал на днешните младежи. Ексцентрик, устат, с фрапантен вкус към облеклото, който днес би го превърнал в модна икона — и на всичко отгоре неподправен гений от главата до петите.
Точно за тази гениалност бих искал да разкажа на вас, които може би не сте знаели, че съществува, или пък сте я забравили. Естествено, разбирам, че тези ми претенции звучат чак нахално.
Не съм професионален историк, а като политик, не съм достоен да му вържа обувките — та даже и обувките на Рой Дженкинс, който написа великолепната му еднотомна биография. Като изследовател на Чърчил, съм на светлинни години назад от Мартин Гилбърт, Андрю Робъртс, Макс Хейстингс, Ричард Той и мнозина други.
Добре знам, че за нашия герой излизат по стотина книги всяка година — и въпреки това вярвам, че е време за нова оценка, защото не можем просто да приемаме репутацията му за даденост. Онези, които бяха войници през Втората световна война, си отиват един по един. Напускат ни хората, които си спомнят как е звучал гласът му, и се страхувам, че сме поставени в опасност — и то поради умствена леност — да забравим мащаба на стореното от него.
В днешно време ние, британците, доста малоумно вярваме, че Втората световна война е спечелена с "руска кръв и американски пари" — и макар в това да има известна доза истина, не по-малко истина е да кажем, че без Чърчил насреща си Хитлер почти със сигурност щеше да спечели войната.
Завладяването на Европа от нацистите можеше да се окаже необратимо. Днес с право се оплакваме от недостатъците на Европейския съюз, но явно сме забравили за пълния ужас на онзи страшен свят, който е бил толкова възможен.
Точно днес трябва да го помним — и трябва да помним как британският премиер-министър помогна за създаването на света, в който живеем и досега. Навсякъде по земното кълбо, от Европа, през Русия, Африка и Близкия изток, виждаме следите от онова, което бе оформено с неговия ум.
Чърчил е важен днес, защото спаси нашата цивилизация. А най-важното от всичко е, че той и само той можеше да го постигне.
Чърчил е живото доказателство и звучният шамар в лицето на всички марксистки историци, които смятат, че историята е просто разказ за развитието на някакви огромни и безлични икономически сили.
Цялата поука от фактора Чърчил е, че понякога един човек може да обърне историята.
Отново, отново и отново през седемте десетилетия на участието му в обществения живот ние виждаме отпечатъка от неговата личност върху света и върху събитията, много от които са потънали в забвение.
Чърчил играе ключова роля за раждането на социалната държава в началото на XX век. Той помага британските работници да се сдобият с трудови борси, задължителна почивка през работния ден и помощи при безработица. Негово дело са Кралските военновъздушни сили и танкът, какъвто го познаваме днес, освен това играе абсолютно решаваща роля в развитието на военните действия и победата на своята страна през Първата световна война. Чърчил е незаменим участник в основаването на държавата Израел (и не само), както и в кампанията за обединена Европа.