Разбира се, че му харесва да се перчи — не само пред майка си или пред журналистите, или пред обществото, но преди всичко пред човека, който с най-много любов и вярност води хроника за всичките му дела: пред самия себе си. Във всяко свое дело и дума Чърчил, подобно на Юлий Цезар, вижда нещо, което трябва да запише в мемоарите си.
Но това не намалява никак лъвската му смелост. И именно защото е толкова еднозначно и неопровержимо смел, от 1940 г. нататък той има моралното право да иска такава смелост и от другите. Други, като Атли и Идън, също са се били във войната, но нямат репутация като неговата.
Има едно нещо, което обществото може със сигурност да каже за Чърчил: че няма да поиска от британската армия да направи нещо, което той самият да не е правил.
Освен това Чърчил има и още едно явно предимство пред останалите. Той не само е извор на вдъхновение заради личния си пример и кариерата си. Той има дар слово, с което да вдъхне на хората малко от собствения си безкраен кураж.
Глава шеста
Великият диктуващ
"Аха", мисля си аз, когато най-сетне стигам в кабинета на Уинстън Чърчил. Ето, значи, как го е правил. По специално разрешение от персонала в Чартуел сега се намирам точно до бюрото, преминавайки въженцето, с което се ограничава достъпът на посетителите. Пред мен са същите кръгли черни очила ала Джон Ленън, които е носил, а ето го и оригиналния му перфоратор. Освен това има бюст на Наполеон, доста по-голям от бюста на Нелсън, а също преспапиетата, които се виждат на някои от фотографиите.
Когато се навеждам, за да разгледам дълбоките резки по дясната облегалка на стола — които напомнят за особения начин, по който Чърчил имал навика да хваща облегалката, вероятно заради болното си рамо — служителката учтиво ме моли да се отдръпна, ако обичам. Сигурно жената се притесни да не се опитам да седна на стола с моите килограми.
Веднага се подчинявам. Вече видях достатъчно.
Това не е просто къща в английската провинция с поразителна гледка към гористите области на Кент, с езерца на рибки и морава за игра на крокет, с киносалон и художническо ателие, и всички придобивки на съвременните домове, с които може да разполага един джентълмен с много свободно време. Не, не. Това имение от времето на кралица Елизабет не е място за покой. По-скоро прилича на машина.
Не е чудно, че проектът за този дом е роден от същия неуморен мозък, който участва в изобретяването на танка и хидроплана и който предвиди създаването на атомната бомба. Имението Чартуел в Уестърхам, Кент, всъщност е едно от първите в света механизми за текстообработка, цялата къща е като гигантски двигател за създаване на текстове!
На долния етаж има стая с висящи от тавана зелени лампи, географски карти на стената и телефонна централа. Именно тук са работили помощниците му — поне петима-шестима едновременно, все брилянтни млади студенти от Оксфорд, научни сътрудници, някои от които по-късно получават високи академични отличия. Именно тук работят те, прелистват, ровят, сравняват в книги и документи, търсейки информация, която би могла да бъде от полза.
Те са неговите нибелунги, неговите елфи, работните джуджетата в ковачницата на Хефест. Или ако искаме да ги сравним с модерния техен еквивалент, те са личните "търсачки" на Уинстън Чърчил — неговият Гугъл. Когато им трябват още книги, те само пресичат коридора до библиотеката, където има цяло съкровище от 60 000 тома, предимно с кожени подвързии. Това е базата данни. Когато му е нужен някакъв факт или текст, той, образно казано, натиска клавиша Enter и ги повиква, а те послушно се качват по стълбите, но винаги един по един. Влизат в кабинета му, където обикновено го сварват да съчинява нещо.
Една от многото причини човек да изпитва страхопочитание към Чърчил, е в това, че той е способен на далеч повече от задълженията си като министър на Короната през деня. След това той се наслаждавал на разточителна вечеря с шампанско, вино и бренди. И едва тогава, в десет вечерта, отпочинал и развеселен, той започвал да пише!
Знам, че много журналисти — и не само — ще се съгласят с мен, че е напълно възможно човек да пише след обяд дори ако с него е пийнал бутилка вино. Но това е просто невъзможно след вечеря, особено ако порядъчно си се почерпил. Действително не познавам друг човек, който да може да сътвори брилянтна статия след уморителен ден и вечеря с алкохол.
Сигурно е имало нещо уникално в метаболизма му, а още по-смайващо е, че в повечето случаи той дори не пише, а диктува! Събира мислите си, а след това, обвит в облак тютюнев дим и алкохолни пари — вероятно обут с чехлите си с монограм и характерния гащеризон от бледолилаво кадифе, сътворен специално за него от "Търнбул енд Асер" — той крачи по дървения под и басово изръмжава перфектно оформените си изречения. И това е само един елемент от системата за текстообработка!