По отношение на изпълнението: тъжното е, че нямаме записи на изказванията му пред Камарата, затова трябва да се задоволим с архивите от радиото и телевизията. Наистина в гласа му често се чуват заплашителни ниски тонове, но той със сигурност не говори нито настъпателно, нито истерично. Напротив, някои фрази дори завършват с низходящ, примирителен тон. Вероятно в изказванията си от парламентарната трибуна си е позволявал повече емоции, но все пак виждате защо речите му невинаги са срещани с блестящи отзиви.
В действителност, както Ричард Той показва в отличната си творба Рева на лъва, донякъде е мит да се мисли, че страната се е "вдигнала като един под водачеството на Чърчил". Ето го отново нашия стар познайник Ивлин Уо, който използва смъртта на Чърчил през 1965 г., за да уязви репутацията му. "Вдигнал нацията като един, как ли не! През 1940 г. бях редовен войник. Как само мразехме ораторските му излияния."
"Чърчил беше "знаменитост от радиото", която е превалила разцвета на силите си", казва още Уо. Някои се оплакват, че бил пияница или вече уморен, или твърде стар, че се престарава и така убива ефекта от думите си. Биографът Той вади на бял свят оценката на А. Н. Джерард, чиновник от Манчестър, който казва за Чърчил, че "той създава впечатление, когато говори, че добре осъзнава как от него се очаква да "достави каквото са му поръчали", и че се опитва да направи речи с такова качество, че да влязат в златните анали на потомството като речта на Линкълн при Гетисбърг. Според мен опитите му са пълен провал".
Същият биограф открива войници, които слушали речите му, ранени в болницата, и крещели "гаден лъжец" или "що за глупости". В края на едно от радиообръщенията му лелята на един малко известен хроникьор на име М. А. Прат казва: "Хич не го бива да изнася речи, нали?".
Има хора, които не го харесват, защото е твърде консервативен или твърде антикомунистически настроен, или пък твърде войнствен. Те свободно споделят мнението си като част от финансирано от правителството социално изследване, наречено "Наблюдение на масовите нагласи" (Mass Observation) — и точно когато човек се замисли за всички тези несъгласни, които без умисъл удрят по репутацията на великия военен лидер в един момент на истинска опасност за страната, изпитва изкушение да обърне аргументите на Той точно в обратна посока.
Разбира се, че репутацията на Чърчил не намалява от това, че сериозно го е критикувала голяма част от общественото мнение. За какво се води войната — поне според него? За какво сме се били в тази война?
Посланието на Чърчил към нацията е, че войната се води в защита на цяла група традиционни английски свободи — и много високо сред тези свободи е правото да кажеш какво мислиш за правителството без страх от произвол и незаконен арест. Разбира се, че част от хората са намирали някои от речите му дразнещи. Но това е вярно на практика за всяка велика реч, произнасяна някога.
Можеха примерно да напомнят на хапливия в коментарите си А. Н. Джерард, който сравнява Чърчил с Линкълн, по какъв начин Таймс коментира Линкълн през 1863 г. "Церемонията в Гетисбърг се превърна в нелепо събитие заради някои злощастни ораторски напъни на горкия президент Линкълн."
Истината е, че недоволните никак не са малко, и то съвсем справедливо — по начин, който нацистите никога не биха допуснали. Но вижте статистиката в края на книгата на Той: огромната аудитория на радиопредаванията, рейтинга на одобрение, който изглежда космически за днешните стандарти. Хората са се чувствали възвисени, окрилени, въодушевени от думите му.
Хората настръхват и се просълзяват от вълнение, а когато Вита Саквил-Уест го слуша една вечер по радиото, усеща тръпки да пробягват по гърба й — не от отвращение или срам, а от вълнение и убеденост, че ораторът е прав.
По време на войната той намира точните думи, които стигат право в сърцата на хората по един начин, който вероятно наистина му е убягвал през предишните години. Невинаги казва истината точно както е. Ако цитираме Харълд Никълсън, в един момент "сметките на премиера за размера на британския флот включваха и търговските параходи, плаващи по езерата на Канада".
Капитан А. Дж. Талбът отговаря за кампанията срещу немските подводници. Той получил следния отговор, когато имал дързостта да постави под съмнение статистиката на Чърчил за унищожаването на германските подводници: "Има двама души, които унищожават немски подводници в тази война, Талбът. Ти ги унищожаваш в Атлантическия океан, а аз ги унищожавам в парламента. Проблемът е там, че при теб унищожаването върви двойно по-бавно, отколкото при мен". Но като цяло хората смятат, че той е честен с тях относно предизвикателството, пред което е изправена страната.