Шегите му също се харесват, защото смехът им дава отдушник от тревогите на ежедневието. Неговият колега, депутат Чипс Чанън, е сред тези, които смятат "лекомислието" му за неуместно — но обществото като цяло одобрява премиерът да нарича нацистите нарцисти, Хитлер — хер Шикелгрубер (по името на бабата на Адолф по бащина линия, която ражда баща му като извънбрачно дете), а Петен — Peetayne[13]. Преди всичко обаче той говори на хората на език, който те веднага разбират. Харълд Никълсън обобщава всичко това през 1943 г.: "Печелившата формула е съчетание от умопомрачително високо красноречие с внезапно спускане в сферата на интимното и разговорната реч. От всичките негови похвати точно този никога не му изневерява".
Той се връща към едно от ключовите предписания на есето му от 1897 г., "Скелето на риториката" — използването на кратки думи. Чуваме младия Чърчил да поучава десетилетия по-възрастния от него военновременен премиер, шепнейки в сбръчканото ухо на шестдесет и пет годишния си аватар.
"Слушателят предпочита кратки, простички думи, които често се използват — казва той. — Най-кратките думи във всеки език обикновено са и най-старите. Тяхното значение е по-дълбоко вкоренено в националния характер и по-лесно се разбират от обикновения човек, отколкото думите, които по-късно са навлезли от латински или гръцки."
И този полезен урок дава живот на най-великите му военни речи. Ако погледнете ръкописа на словото му за "звездния час", ще видите, че той е зачеркнал думата liberated и е сложил на нейно място freed.[14]
По отношение на най-добрия пример за съчетаването, споменато от Никълсън, а именно спускането от висшето към обикновеното, нека се вгледаме в тези безсмъртни редове, посветени на битката за Британия. Датата е 20 август 1940 г. и войната за небесното пространство е в своя апогей. Стига се до момент, в който Британия няма никакви останали резерви — на практика всички самолети, без изключение, са във въздуха в отчаян опит да отблъснат германците.
Генерал Хейстингс (Пъг) Исмей, военен секретар на премиера, описва прекарания заедно с Чърчил следобед, наблюдавайки военните действия от бункера на Кралските военновъздушни сили при Ъксбридж. "Не бях на себе си от страх. С настъпването на вечерта и стихването на сраженията двамата тръгнахме с кола към Чекърс. Първите думи на Чърчил бяха: "Не опитвай да говориш с мен. Никога в живота си не съм бил толкова развълнуван". След около пет минути той се наведе напред към мен и каза: "Никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко воини"."
Чърчил не просто е помолил за тишина, за да може изцяло да изпита емоцията, но и за да може да направи това, което всички добри журналисти правят при такива обстоятелства: словесно да изрази и да постави в думи тази емоция.
Той започва с "високо" говорене — "полето на човешкия конфликт" е помпозен и типично чърчиловски евфемизъм за "война". След това обаче бързо се спускаме до най-простичките думи в английски език. Вижте колко много работа се очаква да свършат тези няколко думи.
"Толкова много." Какво е това, което някой дължи другиму в такова голямо количество? Има предвид благодарност: за защитата на Англия, за топлата бира, тихата провинция, крикета, демокрацията, обществените библиотеки, всичко, което прави страната специална и което е поставено в смъртна опасност от Луфтвафе.
"Толкова много хора." Кои са тези "много" хора? Иска да каже цялата страна, както и онези, които не са в Англия, но разчитат на нея, за да оцелеят; победените французи; американците; всеки, който се надява Хитлер да не спечели тази война.
"Толкова малко воини." Схващането за особения героизъм в борбата на малцина смелчаци срещу многобройния враг е много древно. "Да, ний, дружинка смели, шепа братя"[15], казва Шекспировият Хенри V, а да не забравяме, че в паметта на Чърчил са и всичките 1200 реда на "Песни за Древния Рим" на Маколи, включително речта на Хораций Кокъл, който удържа нападенията на етруските орди. "По правия ти път хиляда души могат да бъдат спрени и от трима само!", извиква той.
Ако се върнем към думите на Чърчил, всеки слушател веднага разбира, че той има предвид "дружинката смели" пилоти от Кралските ВВС — в сравнение с милионите други, които носят оръжие — които се издигат в небето (и твърде често не се връщат оттам), но които решават хода на войната.