— Търся един гроб — обяснявам на портала. Уверяват ме, че имам богат избор.
— Тук е погребана лейди Ана Нийгъл — услужливо ми обяснява човекът с фуражката. — И сър Боби Мур, както и няколко от жертвите на Джак Изкормвача.
И още хиляди други.
Докъдето стига погледът, се редят надгробни камъни и паметници на хора от викторианската епоха, цяло море от мрамор, порфир и гранит. Изсечените в камъка имена вече почти не се четат, заметени от времето и серистия дъжд, затова, лутайки се няколко минути, започвам да се притеснявам, че това ще е като кошмарно обикаляне на летищен паркинг, че часове наред ще се въртя по добре поддържаните пътеки и ще ставам все по-мокър и по-мокър.
И точно тогава го видях — гробът отговаряше изцяло на описанието. Шляпам през тревата към него и да, наистина, той е: обикновен кръст върху правоъгълен камък, а пред него няколко педи прясно обработена почва и засадени алиуми. Минава ми през ум, че някой поне малко се грижи за гроба. Навеждам се, за да прочета името на камъка.
Там пише Уинстън Спенсър Чърчил.
Само че, разбира се, под този камък не са останките на Чърчил. Той е на друго място — в Блейдън, Оксфордшир. А тук почива един човек, за когото се казва, че Чърчил наистина обичал от цялото си сърце.
Заставам изправен и неподвижно за момент. Вече спря да вали и само едри капки бавно падат от кестените над мен. Размишлявам за жената под този камък и за страстната й връзка с Чърчил, за неговите чувства към нея.
Тук съм с важна задача: да се опитам да отговоря на важния въпрос за всяка известна личност, основния въпрос всъщност за всяко живо същество. Специално за Чърчил този въпрос е особено ключов, тъй като има толкова много хора (и то съвсем не само политици или журналисти), които тайно или пък открито са смятали неговия живот за модел, за пример, за вдъхновение, достойно за подражание. Затова трябва да се разровим до дълбините на същността му.
Една вечер разговарях с приятели за Чърчил. Обяснявах им за смелостта му, гениалността му като оратор, неугасимата му енергия.
— Да — каза един приятел и се облегна лениво на седалката, — но какъв ли е бил, когато го опознаеш? Искам да кажа, дали е бил приятен човек?
Е, мога да ви разкажа какъв е бил отблизо, защото няколко месеца по-рано се бях "запознал" с него.
Още щом влязох в Чърчиловия архив в Кеймбридж, едва сподавих тревожния си вик на изненада. Алън Пакууд, директорът, дойде специално да ме посрещне и в момента, в който протегна ръка към мен, аз осъзнах, че тя е изкуствена. Разбира се, домашното ми възпитание си каза думата и аз учтиво стиснах протезата, чак тогава разбрах, че ръката всъщност е направена от бронз.
— Току-що стиснахте дланта на Уинстън Чърчил — каза той.
Разгледах отливката и ми направи впечатление колко малка и крехка изглежда тя. Пръстите бяха добре оформени, но не бяха нито дълги, нито дебели. Това, значи, е била ръката, която яростно е въртяла стика за поло до петдесет и две годишна възраст, която е стреляла с маузери, управлявала е хидроплани и е рязала бодливата тел на фронта.
Това е поразяващата ръка, петте пръста, които смачкаха тираничния режим.
— Имал е малки ръце — сякаш прочете мислите ми Алън. Бих казал, че ръцете на Чърчил са приблизително като тези на майка му, и ако се съмнявате в това, можете да погледнете отливката на ръката на Джени в стъклената витрина в Чартуел. Ръцете на Чърчил изглеждат доста по-фини. — И са били много розови — поясни Алън, — защото толкова много е обичал да взема вана.
Не само ръцете му били малки. Всички знаем статуята на площада пред парламента, на която Чърчил се е облегнал напред върху бастуна си. Човек остава с усещането за физически колос с огромни ръце и яки като на бизон рамене. Всъщност Мартин Гилбърт твърди, че бил не повече от метър и 75 висок, докато според други авторитети — Уилям Манчестър, Нормън Роуз, Чърчил не надвишавал 1.70 на ръст.
Има някои негови снимки как крачи на фона на конните гвардейци — с енергична крачка, в неговите характерни раирани панталони — и се кълна, че ми заприлича на Том Круз. Когато казах това на Андрю Робъртс, може би най-видния познавач на Чърчил, за тази липса на "вертикално превъзходство" у Чърчил, той не беше никак изненадан.
— Знаех, че ще се съгласиш с мен! — възкликна той.
Кой друг в историята е под метър и седемдесет? Някои от най-великите тирани и мерзавци в световната история: Август (метър и седемдесет), Наполеон (също), Мусолини (също), Сталин (още по-дребен — метър и шейсет и пет). Хитлер е бил само 1.75 м. Всички тези герои са свързани с прекомерната компенсаторна агресия, която понякога се нарича "синдром на ниския мъж". Има някои данни, най-малко на пръв поглед, че Чърчил е страдал от същото.