Определено понякога е бил доста избухлив с околните. Робъртс доста дръзко отбелязва, че от двамата водачи Хитлер вероятно се е държал по-учтиво и по-загрижено със своя персонал. Чърчил не само ги държал будни по цяла нощ, за да записват диктуваното от него, а понякога сериозно избухвал, ако нещо не му се хареса. "Къде си учил?" — крещял той. Или: "Защо не четеш книги?".
Имайте предвид обаче, че не крещял само на подчинените си. Разполагаме с негово описание от 1920 г. как нервно крачи из кабинета на Болдуин по време на спор с Невил Чембърлейн, като реди гневна тирада и размахва юмрук.
Нека тогава съберем на едно място всичко, което знаем за неговия характер. Нека следваме примера на съвременния окръжен прокурор и да създадем един колаж от всички събрани данни — тривиални или не.
Доводите "срещу" него са, че той е не само най-великият човек в съвременната британска история, но и по собствения си симпатичен начин малко нещо темерут в отношението си към околните.
Ето това биха казали неговите врагове (а понякога и приятелите му) и биха изтъкнали следните причини за мнението си. Ще твърдят, че се е държал като разглезено дете, а и ние трябва да приемем, че той е бил свикнал да получава каквото поиска — и то от най-ранна възраст. Прочетете притеснените му и същевременно манипулативни писма, които изпраща до майка си на дванадесетгодишна възраст, като я моли да го пусне да види Бъфало Бил.
… Искам да видя Бъфало Бил и пиесата, както ми обеща. Ще бъда много разочарован, дори "разочарован" не е думата, ще бъда дълбоко нещастен, след като ти ми обеща, и така нататък, и никога вече няма да вярвам на обещанията ти. Но знам, че мама обича своя Уини твърде много, за да постъпи така…
И така нататък в този дух. Това е първото от три такива писма за Бъфало Бил и те показват не само желязната му упоритост, но и усещането му, че това му се полага по право. На четиринадесет той вече е успял да убеди един от своите съученици — някой си Милбанк — да записва диктуваното от него, докато самият той се кисне с удоволствие във ваната. Горкият Милбанк по-късно загива при Галиполи, но той е само първият от цяла поредица "стенографи в банята".
Както казва снахата на Чърчил — лейди Гуендолин (Гуни) Бърти, той имал голяма склонност към "ориентализма" и бил много доволен, когато прислужникът му събувал чорапите. Може да е показал изключителна храброст в окопите, но всъщност луксът, в който живее, е удивителен.
Заедно с Чърчил към фронта пътува и собствената му вана, огромни хавлии, термофорна грейка за леглото, кутии с храна от "Фортнъм и Мейсън", големи късове сушено говеждо, скъпи сирена, сметана, шунка, сардини, сушени плодове и един огромен пай с месо — да не говорим за прасковеното бренди и другите ликьори. "Не забравяйте, че той не знае нищо за живота на обикновените хора", казва веднъж съпругата му на личния му лекар.
Тя казва, че Чърчил никога в живота си не се е возил на автобус, а в лондонското метро попада само веднъж — едно от малкото съвременни технически чудеса, което успява да го "разгроми". Чърчил се загубва в метрото и се налага да търси помощ, за да се ориентира.
И ако ще го съдим, то вие, дами и господа съдебни заседатели, ще намерите хора, които да ви кажат, че той не само е бил сприхав и разглезен, но че е бил и грубиян. Нека си спомним неприятната афера в "Сандхърст" и как младите офицери вкупом заговорничат срещу младока на име Брус — до такава степен, че той действително е принуден да напусне. Няма никакви признаци, че Чърчил е постъпил като милостив християнин и се е опитал да успокои разтревоженото войниче. Напротив, някои твърдят, че точно Чърчил е бил тартор на тормоза.
Какво може да е по-лошо от това да си разглезен и сприхав грубиян? Ами какво да кажем за всеобщите обвинения, че всъщност нямал истински приятели, а само хора, които "използвал" за собствената си изгода? В една неотдавна излязла документална драма, "Надигащата се буря", виждаме млад служител от Министерство на външните работи — човек на име Ралф Уиграм, който получава нареждане да отиде в Чартуел и да разясни на Чърчил реалността за превъоръжаването на Германия — една информация, която Чърчил ще използва безмилостно и ефективно в нападките си срещу правителството на Стенли Болдуин.