"Моята бавачка беше и моят най-близък довереник — казва Чърчил. — Мисис Еверест се грижеше за мен и изпълняваше всичките ми потребности. Пред нея споделях всичките си неприятности." Галено той я нарича Уум или Уумани. Запазени са много мили писма, написани от нея до него — съветва го да вземе малко хероин за зъбобола си, да се пази от източния вятър, да не се опитва да се качва на влак в движение, да избягва горещото време, дълговете и лошите другари.
При един прословут случай, тъй като нито един от родителите му не се трогва да дойде на състезанието по ораторско майсторство в училището "Хароу", пристига мисис Еверест, а след това Чърчил гордо се разхожда под ръка с нея из градчето, обирайки подигравките на останалите момчета. Това показва морална смелост — и не е единственият пример.
Когато Уинстън става на седемнайсет, а Джак — на единайсет години, се взема решение, че от бавачката вече няма нужда, и макар по това време много от богаташките английски семейства да оставят "ненужните" вече бавачки на служба и след порастването на децата, майката на Чърчил не предприема нищо подобно за мисис Еверест. Готвят се просто да я изхвърлят на улицата.
Чърчил е вбесен. Шумно протестира, говорейки уж от името на брат си, и като компромис се намира работа за жената в лондонския дом на баба му, графинята. Две години по-късно обаче и на това място тя става ненужна. Чърчил отново се ядосва, не на последно място заради начина, по който я уволняват — с писмо по пощата! Той обвинява майка си, че е "жестока и подла".
Но това не помага. Мисис Еверест отива да живее в Крауч Енд, а Чърчил помага за издръжката й от собствените си, сравнително оскъдни, приходи. Тя продължава да му пише, а докато той е в "Сандхърст", жената го насърчава: "Прави достатъчно упражнения на открито и няма да са ти нужни лекарства… Бъди добър джентълмен, почтен, честен, справедлив, мил и изобщо прелестен. Миличко мое момче, колко много те обичам, бъди добър, за да не ме посрамиш".
През 1895 г. здравето на мисис Еверест сериозно се влошава, а на 2 юли Чърчил получава телеграма в "Сандхърст", в която пише, че състоянието й е "критично". Пристига в Крауч Енд и я сварва притеснена, но не за себе си, а за него: бил се намокрил от дъжда по пътя. "Успокои се едва когато свалих палтото си и го изсуших."
Той намира лекар и медицинска сестра, а след това трябва бързо да се върне в Алдършот за сутрешния парад. Връща се в Северен Лондон веднага след приключването му. Мисис Еверест изпада в кома и умира в 2.15 през нощта, а Чърчил бди до леглото й.
Пак той организира погребението, венците и надгробния камък. Всъщност Чърчил плаща за всичко от собствения си джоб. Тогава е само на двайсет години.
Трудно е днес да разберем колко точно светът дължи на бавачката на Уинстън Чърчил. Но ако някой го е научил да бъде добър и грижовен и като цяло честен човек, то със сигурност е била тя. Мисля си, че тя му е помогнала да оформи това всеобхватно и щедро морално усещане за нещата.
Веднъж, на седемгодишна възраст, той се разхожда с бавачката си из парка в Бленхайм. "Видяхме една змия да пълзи в тревата — пише той на баща си. — Исках да я убия, обаче Еверест не ми позволи." Свалям ви шапка, мисис Еверест.
Наистина Чърчил изпада в отчаяние, когато Еверест умира; мисли, че никога вече няма да намери такава вярна и непоклатима в обичта си жена. Ако е било така, то той греши в отчаянието си. Време е да преминем към чудесното му решение да се ожени за Клементин; а също да открехнем вратата към вечната загадка на отношенията на Уинстън Чърчил с жените изобщо.
Глава девета
Мила моя Клементин
И така, нека сега се спрем пред храма на Артемида и да започнем да говорим със съскащия шепот като говорител от научнопопулярен филм. В разгара на август сме дошли в огромния и богат парк на двореца Бленхайм, известен "развъдник" на английската аристокрация. Вали лек летен дъждец. Вече е около десет сутринта. Във вътрешността на този грациозен мъничък храм с йонийски колони на входа ритуалът по "чифтосването", поне на теория, е достигнал своята кулминация.