На пейката до задната стена са седнали Уинстън Чърчил, на тридесет и три години, председател на Съвета за търговия, и една хубава жена с големи черни очи на име Клементин Хозиър. Забележете колко внимателно мъжът е избрал това място — двореца, с всички пищни доказателства за богатството и властта на неговото семейство, и гените, които може да предложи, гледката към езерото, за да събуди романтични чувства, и покритата с чакъл алея от другата страна, шумът по която веднага би го предупредил, че някой се приближава.
Важният въпрос вече е на върха на езика му, аха да го изрече. Клементин със сигурност разбира важното значение на този храм: Артемида е девствената богиня на лова, а именно тук тя, девицата, е попаднала в любовен капан.
Нека минем на пръсти по покритите с мъх плочи зад сградата и да разберем дали няма да може да "подслушаме" за минутка разговора им. Шшшт!
Чърчил започва да говори… и говори… и говори. Жената продължава да седи на пейката със сведени надолу очи.
Всъщност тя не гледа оживеното лице на мъжа до себе си, а един бръмбар на пода. Следи как бръмбарът бавно се придвижва от единия процеп между плочите към следващия — и вече започва, честно казано, да се чуди дали Чърчил изобщо някога ще заговори по същество. Двамата с него са насаме тук, в храма, вече повече от половин час, а той още не събира куража да зададе големия въпрос.
Всеки биолог, изучаващ романтичния живот на Уинстън Чърчил, би могъл с право да заключи, че при сравнителен анализ ухажването на мудната, инак гигантска, панда може да се нарече буйно и екзалтирано на фона на случващото се на пейката. Чърчил за пръв път се запознава с Клементин четири години по-рано и като цяло не оставя у нея изцяло положително впечатление. След това отново се срещат, нещата тръгват по вода — и напоследък той й изпраща няколко писма, от които става съвсем ясно какви са плановете му с нея. Той всичко е измислил отнапред, както прави за повечето важни неща в живота си.
Пет дни по-рано, на 7 август 1908 г., той й пише с покана да посети Бленхайм и прави един доста прозрачен намек в посланието си. "Толкова много искам да ти покажа това красиво място, а в неговите градини ще намерим много кътчета, където да говорим, и много неща, за които да говорим." На следващия ден й пише още едно писмо, в което обяснява кой влак да хване и споменава "тези странни загадъчни твои очи, чиято тайна тъй дълго се опитвам да разкрия".
После я предупреждава с тактическа самокритика, че намира за трудно да общува с момичета, тъй като е "глупав и тромав в това отношение, а също естествено самоуверен и самостоятелен в живота". По този път, признава той, успял да "се окаже в самота"… НАМЕК! НАМЕК! На Клементин ясно се дава да разбере — по всички форми и конвенции на старовремска Англия, където предбрачният секс е абсолютно табу за почтените момичета — че ще й бъде направено предложение.
И ето — тя гостува в Бленхайм вече три дни, а нищо не се случва! Чърчил не е направил решителната стъпка, не е направил лъвския скок, даже не се е прокашлял, докато двамата са заедно на дивана, нито е посегнал да обгърне с ръка красивите й рамене. Горкото момиче, почва да си мисли човек, сигурно вече се чуди дали пък не се е провалило на някакво важно изпитание, за което дори не знае. И ето, вече настъпва сутринта, когато тя ще си заминава, а Чърчил още не е станал от леглото! Всъщност (макар че тя не знае това) братовчед му, самият херцог Марлборо, се наложило да влезе в спалнята на Чърчил, за да го събуди и да му каже със строг глас, че ако иска да поиска ръката на това момиче, то най-добре веднага да става и да се размърда!
И така, вече в 11 преди обед Чърчил най-сетне я е открил, двамата са се разходили през градината с акуратно подстриганите храсти и голи гръцки статуи, завили са наляво, минали са покрай навеса за лодки, където водата мелодично се плиска под малкия кей. Разходили са се край всякакви кътчета с цветни лехи и японски градини — от онези, които сякаш са специално замислени, за да подканят човек да отправи предложение за женитба.
А сега седят в този храм, скрити от света, сякаш от цяла вечност — и все още нищо. По-късно тя пише за спомена си как наблюдавала бръмбара, който се движел също толкова мудно, колкото самият Чърчил. "Наум си рекох: "Ако този бръмбар достигне процепа, а Уинстън още не ми е предложил, то няма и да го направи"." Сигурно мнозина биха заложили на горкия бръмбар, познавайки Чърчил.
Ако отидете зад храма на Диана (или Артемида) в днешно време, по стената ще намерите надписи, оставени от хора, които са се радвали на спокойната му атмосфера през по-близкото минало. Някой умник е изрисувал свастика, но има и няколко пробити от стрела сърца. Съдейки по рисунките, сигурен съм, че "Дейв" едва ли е седял половин час на пейката, преди да разкрие чувствата си пред "Сара". Познавайки нас, британците, сигурно това място е станало неведнъж сцена на "любене на открито" и тези щастливи "блудници" сигурно биха били сериозно озадачени, ако им разкажа каква е била техниката на Чърчил.