От стенограмата на това заседание става ясно, че то е започнало с изказване на Халифакс. Той хваща бика право за рогата: излага същия аргумент, който е излагал през последните няколко дни.
Халифакс имал внушителна фигура. Бил висок, много висок — със своите близо два метра стърчал поне педя и половина над Чърчил… макар че това предимство, предполагам, не се вижда тъй ясно, когато си седнал до съвещателната маса. Завършил е "Итън", истински академичен ум, с високото чело, съвсем подходящо за завършил с отличие престижния колеж "Ол Соулс". (Нека не забравяме, че Чърчил даже не е учил в университет, а във военната академия "Сандхърст" го приели едва след третия опит.) Ако съдим от оцелелите от онова време записи, Халифакс е имал нисък и мелодичен глас, макар и със странно звучащото днес произношение, характерно за онази епоха и за собствената му класа. Носел кръгли очила с доста висок диоптър и сигурно е вдигнал дясната си ръка с леко стиснат юмрук, за да подчертае казаното.
Италианското посолство е изпратило послание, съобщава той, че сега е моментът Великобритания да потърси посредничеството на Рим. Информацията стигнала до него чрез сър Робърт Ванситарт — споменаването на това име е било хитър ход от негова страна, тъй като сър Робърт Ванситарт е дипломат, известен с антигерманските си настроения, и яростен противник на мира с Хитлер. Ето защо посланието било колкото може по-деликатно оформено, но значението било ясно и за слепеца.
Не ставало дума за обикновена авантюра на Мусолини: със сигурност сигналът идвал от истинската сила. Увивайки се като змия около Уайтхол и прониквайки право в сърцето на Камарата на общините, това било предложение от самия Хитлер.
Чърчил знаел много добре какво точно значи то. Той бил наясно, че изпадналият в отчаяние френски премиер в момента е в Лондон и даже преди часове е обядвал с Халифакс.
Мосю Пол Рейно знае, че Франция е победена, дълбоко в сърцето си е наясно с нещо, което британските му събеседници почти не могат да повярват: че френската армия е като изрязана от хартия — едно духване и цял полк пада и изчезва с почти магическа скорост. Рейно знае, че самият той ще бъде запомнен като една от най-трагичните фигури в историята на Франция, а също така вярва, че ако успее да убеди и британците да влязат в преговорите, то неговото унижение ще бъде споделено и донякъде оправдано — и най-вече, че ще може да договори по-добри условия за Франция.
И така се оформя цялото послание, предадено от италианците, подкрепено от французите и дошло право от квартирата на германския диктатор: че Британия трябва най-сетне да действа разумно и да приеме реалността. Не знаем точните думи, с които е отговорил Чърчил, разполагаме само с лаконичната и вероятно "напудрена" версия от резюмето на сър Едуард Бриджис. Не знаем с какви точно слова премиерът се е обърнал към колегите си този следобед, но това, което се досещаме, едва ли е далеч от истината.
Спомени на съвременници сочат, че Чърчил вече показвал признаци на умора. Самият той бил вече на шейсет и пет, но тормозел собствените си служители и генералите от армията "до откат" с навика си да работи до малките часове на нощта, подхранвайки се с бренди и ликьори, като звънял из Уайтхол да му носят документи и информация и на практика свиквал официални заседания по време на денонощието, когато повечето разумни мъже отдавна са в леглата до жените си.
Бил облечен в странните си викторианскоедуардиански одежди, с черната жилетка под сакото, златен часовник на верижка и с емблематичния раиран панталон — като някакъв едър и мъчен от махмурлук иконом от снимачната площадка на "Имението "Даунтън". Съвременници твърдят, че изглеждал нездраво блед — и това звучи съвсем разбираемо. Само да добавим пурата, задължителната пепел, посипала скута, и здраво стиснатите челюсти.
В общи линии той казал на Халифакс, че "тази няма да я бъде". Ето какво гласи стенограмата: "Министър-председателят заяви, че очевидно целта на французите е да се гледа на сеньор Мусолини като на посредник между нас и хер Хитлер. Той самият бил твърдо решен да не влиза в такава роля".
Чърчил схванал много точно какво означава това предложение. Британия е във война с Германия още от 1 септември на предишната година. Това била война за свобода и за принципи — да защити страната си и империята от омразната тирания и ако е възможно, да отблъсне германските войски от покорените вече държави. Да се влезе в "разговори" с Хитлер или неговите емисари, да се влезе в "преговори", да седне на една маса с него за каквито и да било обсъждания — всичко това означава едно и само едно.