До този момент се опитвах да докажа, че Чърчил, в сравнение с конкурентите си в страната и чужбина, е като някаква непобедима карта в играта Star Wars Top Trumps. Той е най-добрият като продуктивност, като риторични умения, чувство за хумор, прозорливост. Побеждава съперниците си по отношение на техническа оригиналност и чиста, дръзка храброст. Ако някога сте играли тази чудесна игра, вече знаете какво искам да кажа: той е героят с най-големия Force Factor. Време е да видим как разиграва тази карта по време на Втората световна война.
Глава шестнадесета
Ледена безпощадност
Френските моряци не са имали дори миг, за да се ядосат, нито секунда, за да подготвят душите си за края. Когато бомбардировката започва в 17:54 на 3 юли 1940 г., общото чувство е едно: пълно смайване. Та това са британски кораби — същите, които са посрещнали с радост при пристигането им въпросната сутрин. Та това са британски моряци, съюзници — същите момчета, с които са били заедно в отпуск на брега на Гибралтар и са пирували заедно.
Та това са приятели, за бога! И все пак цели десет минути тези "приятели" ги обсипват със смъртоносен огън: обстрел, който и до ден днешен се счита за най-концентрирания оръдеен военноморски бараж в историята. От 15-инчовите оръдия на HMS Худ — по онова време най-големият боен кораб, строен някога — излиза първият залп и тежките снаряди, всеки тежащ по три четвърти тон, със скорост 2500 мили в час описват елегантните си траектории в лазурното небе.
Светлината е идеална. Мишените са неподвижни. Условията са абсолютно перфектни.
След това се включват и другите британски кораби, а експлозиите стават толкова силни, че французите, които оцеляват, получават кървене от ушите. HMS Валиънт също открива огън, както и HMS Резолюшън.
Оръдейниците пъхтят в жегата, потта се стича по полуголите им тела, зареждат и стрелят, зареждат и стрелят, докато огромните стоманени тръби се нажежават до червено. Скоро прицелването се намества в правилния обхват и почти всеки залп попада върху френските кораби. Тъй като изходът на пристанището току-що е миниран от британски самолети, французите нямат полезен ход. Както един британски моряк разказва много години по-късно, било "като да стреляш по риби във варел с вода".
От френската страна свидетелите споделят за стени от пламък и огнени топки, падащи в морето; разказват за матроси с откъснати глави и за други, които са толкова лошо изгорени или осакатени, че се обръщат към останалите момчета с ужасната молба "achéve moi!" — довърши ме! След това британските снаряди удрят барутния погреб на един от най-добрите военни кораби на Франция, "Бретан", и шумът е невъобразим като при смъртта на Кракатау.
Над пристанището се издига огромен облак с формата на гъба, а само след минути "Бретан" се преобръща и потъва. Някои от екипажа успяват да се хвърлят в черните морски води, които клокочат като фритюрник, поемат дъх и плуват под водата, за да избягат от горящото гориво. Повечето матроси загиват.
Британците изстрелват общо 150 оръдейни залпа към укрепеното пристанище в Мерс ел Кебир, недалеч от алжирския град Оран, на този безоблачен ден през 1940 година. Когато оръдията замлъкват, пет френски кораба са тежко повредени, а един — напълно унищожен. Живота си губят 1297 френски моряци. Това е истинско клане и мнозина настояват то да се нарича "военно престъпление".
Цяла Франция настръхва от негодувание и омраза, които нацистката пропагандна машина почти няма нужда да раздухва допълнително. За първи път от началото на битката при Ватерло през 1815 г. британци стрелят срещу французи — и то с намерението да убиват. Навсякъде в страната се разлепят плакати на френски моряк, давещ се насред огнения ад, както и на британския военновременен лидер, изобразен като кръвожаден Молох. Отношенията между Лондон и марионетния режим на Виши приключват. И до ден днешен споменът за Мерс ел Кебир е толкова отровен за връзките между двете страни, че продължава да е табу в разговорите между Великобритания и Франция.
"Ако зависеше от мен, казва адмирал Джеймс Съмървил, аз никога не бих издал тази заповед." Британските моряци са покрусени, когато виждат какво са направили; не могат да повярват, че са им били дадени такива нареждания. Поколения френски деца учат по история, че един-единствен човек е разпоредил това клане и изпод неговата ръка е излязъл този убийствен ултиматум. И авторите на учебниците са прави.