Други американци, разбира се, са много по-съпричастни към случващото се. Това са повечето вестници, както и самият президент. Но Рузвелт е доста ограничен във възможностите си както заради Закона за неутралитета, така и заради общия климат на времето. Освен това той се колебае и заради най-разбираема предпазливост. На 15 май — едва една седмица след като заема поста — Чърчил му изпраща писмо, в което иска военна помощ под формата на вече остарели американски разрушители.
Възможно е посланието да не е било формулирано толкова внимателно, колкото трябва. В него той се моли и пледира да бъдат изпратени разрушителите, а накрая завършва с прикрита заплаха: че ако Великобритания падне, тогава няма да има нищо, което да спре Хитлер да заграби целия британски флот и да обърне тези кораби срещу самите Съединени щати. В тази важна първа размяна на мнения, с която започват техните отношения, Чърчил явно не си е представил добре как би могъл да реагира човекът, до когото пише.
Рузвелт хвърля един поглед на това послание и от хленчещото отчаяние в него заключава, че може би Великобритания наистина е напът да последва всички останали европейски държави, а в такъв случай какъв, по дяволите, е смисълът да се изпращат разрушители, чиито оръдия могат просто да се обърнат срещу САЩ?
Неволно Чърчил подкопава собствената си теза: вместо да успокои тревожността във Вашингтон, че Великобритания е напът да се предаде, той, напротив, я разпалва още повече. А има и още един международен наблюдател, който има сериозни съмнения за Великобритания и способността й да продължи войната: адмирал Франсоа Дарлан от френския флот.
Този Дарлан се оказва доста докачлив чешит, който дотолкова се ядосва на — според него — недостатъчната помощ на Великобритания за Франция, че става истински англофоб. В един момент даже се налага да го успокояват и да му припомнят, че се бори с швабите, а не с англичаните. Именно той се е виждал с Чърчил на онези отвратителни погребални срещи в началото на юни и го е уверил, че френският флот няма да попадне в ръцете на германците. Но какво изобщо доверие може да се има на Дарлан?
Самият той сигурно наистина е бил честен човек, може наистина да е бил убеден, че е немислимо неговите кораби да се използва от германците — но много други "немислими" неща вече са се случили. Докато флотът е в обсега на германците, няма какво да попречи в крайна сметка корабите да заплават под нацистки флаг. А Чърчил не може да си позволи такъв риск.
Някои историци са силно критични към поведението на Чърчил. В едно интересно свое изследване Ричард Лам твърди, че той бил брутален и нетърпелив човек; че трябвало да се даде повече време на адмиралите да оправят нещата с французите; че Чърчил променил официалната история след края на войната — използвайки факта, че отново е министър-председател през 1951 г. — и на практика задушил критиките срещу "клането".
Едно нещо е безспорно: Чърчил наистина отговаря за целия процес, именно той като булдозер бута събитията напред. Веднага след падането на Франция той почти до обсебване се занимава непрестанно със заплахата, която крият тези лъскави, бързи, модерни френски кораби. По време на заседание на Военния кабинет на 22 юни той отбелязва качествата на "Ришельо" и "Жан Барт", и други. Трябва да бъдат бомбардирани, настоява той, или блокирани в пристанищата с британски мини. Техните капитани трябва да се предадат или да бъдат третирани като предатели.
Халифакс ръководи останалата част от заседанието, опитвайки се да го успокои. "Трябва да се положат всички усилия преговорите да успеят", казва той, но два дни по-късно Чърчил отново подхваща темата. Примирието е влязло в сила. Франция излиза от войната. Какво ще правим с тези проклети кораби?
Сега и началниците на военноморските сили се присъединяват към кабинета, противопоставяйки се на удари срещу французите. Даже самият началник на флота, сър Дъдли Паунд, който обикновено се съгласява с всяка дума на Чърчил, заявява, че не може да препоръча провеждане на операция срещу тях.
Чърчил обаче не мирясва и продължава да бута темата досущ като бик, блъскащ по вратата на обора. Британските адмирали в Гибралтар се събират на конференция, на която всеки офицер е поканен да даде мнението си, както и всички морски офицери за връзка от френските пристанища в Северна Африка. Дали е добра идея да се подготвят някакви действия срещу френския флот?