Не, казват експертите, хората на място; дори самата заплаха за използване на сила би била "катастрофална" и е по-вероятно да обърне французите срещу англичаните. Но протестите им не биват чути. Чърчил стъпква техните колебания с автократично безразличие. Лам твърди, че на този етап във войната той вече е бил почти военен диктатор.
На 1 юли началниците в Генералния щаб и самият кабинет вече са склонили да стане така, както иска Чърчил. Стартира операция "Катапулт", чиято цел е да се неутрализира, а ако е необходимо, и да се потопи френският флот. За Чърчил няма никакво значение, че французите правят всичко възможно да изпълнят поетите пред него ангажименти. Те крият кораби и подводници във френските пристанища, а останалата част наистина вдига платна и отплава от окупираната от германците Франция. "Ришельо" и двадесет и четири други кораба отплават от Брест към Мароко; "Жан Барт" потегля от Сен Назер; други тръгват от Лориен.
Всъщност французите не оставят нито един кораб в окупираната от немците зона — и въпреки това Чърчил смята, че "на всяка цена, при всички рискове, по един или друг начин трябва да гарантираме, че военноморските сили на Франция няма да попаднат в грешни ръцете И след това може би да навлекат разруха на нас, а и не само на нас".
Преди примирието британците са уверили французите, че ще бъде достатъчно, ако френският флот се изнесе към Северна Африка или към Тулон, извън германската зона. А сега измамните албионци пак се отмятат от думата си.
На 3 юли натоварени със специална мисия британски кораби, под ръководството на Джеймс Съмървил, пристигат при Мерс ел Кебир, а френските моряци посрещат новината с радост, защото мислят, че скоро заедно с англичаните ще потеглят в открито море, за да се бият срещу германците. След това в небето се появяват британски самолети, които пускат мини при изхода на пристанището. Подозренията на французите нарастват.
Британски пратеник пристига за преговори с френския адмирал Марсел Женсул. Отначало Женсул дори отказва да го приеме, тъй като решава, че е под неговото достойнство да преговаря с прост капитан — но капитан (Хуки) Холанд успява да му предаде ултиматума от Чърчил.
На французите е казано да потопят доброволно своите кораби или да отплават с тях или към британските пристанища, или към Антилските острови — или да посрещнат последствията. Денят се търкаля мудно. Напрежението расте все повече и повече. Хуки Холанд се клатушка на борда на своя лихтер, заобиколен от френските кораби. Накрая в 14:42 ч. Женсул дава сигнал, че е готов да приеме британския делегат за "почтени дискусии". В 16:15 ч. Холанд вече е на борда на френския флагман "Дюнкерк" и най-сетне започват да постигат напредък.
Женсул му показва заповеди от Дарлан, от които става ясно, че ако Германия се опита да превземе корабите, той трябва да отплава за Америка или да ги потопи. "Ако знаехме всичко това от по-рано, нещата щяха да са доста различни", казва Холанд. Женсул отива още по-далече: обявява, че е готов да разоръжи всички свои кораби, въпреки че това означава да надвиши правомощията си. Но тогава вече е твърде късно.
Дарлан е изпратил военноморски подкрепления; никой не знае кога точно ще пристигнат те. Очертава се истинска битка между британския и френския флот. Чърчил изпраща кратка телеграма: "Разрешете въпроса бързо". Съдбата на моряците е решена. Започват бомбардировките.
Както той споделя по-късно: "Беше ужасно решение, като да отнемеш живота на собственото си дете, за да спасиш държавата". В ледената си логика решението на Чърчил е 100 процента правилно.
Откъдето и да погледнем ситуацията, французите трябваше да разберат, че техните кораби са вече на практика в ръцете на германците или в най-добрия случай могат да се използват като жетон в преговорите с нацистите. Лам твърди, че германците просто са искали да "контролират" френския флот в смисъла на "проверка" или "надзор" като паспортен "контрол".
Това, разбира се, са пълни нелепици. Германците са завладели Париж, здраво са настъпили с ботуш вратовете на французите. В крайна сметка те са можели да накарат французите да правят всичко, което им се диктува, с тези кораби. Френските гаранции са безполезни — и самите французи трябваше добре да разбират това. Дарлан и неговите адмирали трябваше да преглътнат гордостта си, да оставят настрана всички преструвки за независимост и да правят това, което предлага Чърчил: да отплават към британски пристанища или към Карибите. И ако бе направил това, Дарлан щеше да е герой.