Използва един инструмент на дипломацията, който е също тъй старомоден и хаотичен като самата човешка натура. Нарича се "очарование". Ето това е тайната на успеха на Чърчил. Задачата не е лесна, а в много моменти изглежда, че няма да завърши с успех.
Нека превъртим още една година напред във времето: до първата му военновременна среща с Рузвелт, в едно отдалечено и рядко населено пристанище, наречено Плацентия Бей, в Нюфаундленд. Датата е 10 август 1941 година. Два големи артилерийски катера се доближават към скалистия бряг, потънал в мъгла и борове — природата е съвсем непокътната още от времето, когато първите европейци пристигат в Северна Америка. Като в някаква модерна версия на Полето на златната тъкан[31] владетелите са дошли да преговарят.
Единият кораб довежда адмирали и генерали, водени от вече прикования в инвалиден стол президент на Съединените щати. Те са донесли подбрано пушено месо, лимони и други деликатеси, които отдавна липсват във военния Лондон.
На другия кораб пристига притеснената британска делегация, водена от Уинстън Чърчил. Те са донесли деветдесет яребици в трюма, както и деликатеси от известната сладкарница "Фортнъм и Мейсън". Чърчил е прекарал цялото пътуване, четейки един след друг три романа за Хорнблоуър, а и няма какво особено друго да прави, защото военните му възможности са на привършване.
Британците пристигат твърде рано. Забравили са да си превъртят часовниците към американско време, затова се изтеглят от пристанището и известно време безцелно плават в района, след което се завръщат за срещата. Спускат лодка от британския кораб, наречен "Принцът на Уелс".
Сниманите по онова време кадри показват как американците чакат на палубата на "Огъста". Вижда се Рузвелт, изправен и опасан с колани, за да стои в това положение, което го кара да изглежда изключително висок.
Отдолу се забелязва движение. Британците са пристигнали. Минават по мостчето — и ето, в кадър влиза той. В момента, в който Чърчил се появява на сцената, просто не е възможно човек да отдели очи от него.
Облечен е с късо двуредно палто и яхтена шапка, леко килната над едното око, което му придава вид на подпийнал автобусен кондуктор. Той е единственият на записа с пура в уста и очевадно по-нисък от другите мъже — всички останали са по военному изпънати и стегнати в униформите си, само Чърчил изглежда с широки рамене.
Той незабавно заема централно място в хореографията на събитията, досущ като боксьор или танцьор. Представя присъстващите един на друг, козирува, ръкува се, отново козирува, усмихва се широко… и тогава настъпва моментът, който е чакал през всичките девет дни на презатлантическото плаване. Идва негов ред да се ръкува с Франклин Д. Рузвелт, президента на Съединените щати. Това е първата им лична среща от 1918 г. насам.
Още веднъж отправя военен поздрав, а след това, заставайки на известно разстояние така, че Рузвелт да трябва да се наведе надолу и към него, за да могат да се здрависат, той протяга ръка. Чърчил добре знае колко висок е залогът от тези разговори.
Войната, меко казано, не върви добре. Британските сухопътни сили са преглътнали серия от унизителни поражения. Те са отблъснати в Норвегия, изхвърлени от Франция, изгонени от Гърция — а в един особено тежък епизод се е наложило да предадат Крит, притиснати в ъгъла от далеч по-малобройна група немски парашутни десантчици. Блицкригът вече е отнел живота на повече от тридесет хиляди цивилни. Подводниците поразяват жестоко британските кораби и даже дебнат из морските пространства чак тук, край бреговете на Канада.
Съвсем наскоро Хитлер за пореден път е прекрачил обещанието си и е нападнал Русия; а ако Русия падне, което изглежда вероятно, има всички изгледи германският диктатор да стане безспорен господар на континента от Атлантическия океан до Урал. Ако това се случи, Чърчил знае, че самият той ще падне от власт, а Великобритания — по един или друг начин — ще се примири с фашизма.
И така, докато протяга елегантната си бяла ръка, той знае, че посяга към единственото останало спасително въже — и въпреки това нищо в поведението му не показва колко мрачно е цялото положение. Напротив, лицето му внезапно разцъфва в усмивка — детинска, неустоима.
31
През 1520 г. в околността на Кале, Франция, се провежда знаменита среща "Полето на златната тъкан" между дворовете на френския крал Франсоа I и английския владетел Хенри VIII. Двете кралства излагат пищно богатствата си по време на събитието, чиято основна цел е да демонстрира пред света подобрените им взаимоотношения след англо-френския договор за ненападение от 1518 г. — Б. р.